Аз умрях вчера

Настя затвори бележника и си пое дъх.

— Аз свърших.

Гордеев си сложи очилата, които през цялото време, докато Настя бе докладвала резултатите от своите нощни размисли, бе въртял в ръцете си. И каза:

— Да пристъпим към обсъждането. За да не си губим времето напразно, ще ви кажа като информация, че в момента Доценко установява хората, които са упоменати в записките на професор Готовчиц. Имам предвид тези, които са имали сериозни психически проблеми, и другите, посочени в отчетите на бюро «Грант». Самите хора, фигуриращи в тези отчети, вече сме ги разработвали, но сега погледът ни към тях ще бъде съвсем различен. Моля всички присъстващи да не се надяват, че след като вече разполагаме с господин Лутов и намерим и втори човек като него, ще научим всички тайни и с един замах ще разкрием престъпленията. Лутов и този втори човек, когото сега издирва Миша Доценко, знаят далеч не всичко. Тях ги използват за лични контакти и оказване на нужното влияние. Но те нямат нищо общо с убийствата, които се замислят от едни, а се организират и изпълняват от други. Естествено не от хора като Лутов. Ако стиснем за гушите тези контактьори, означава моментално да провалим цялата работа. Не е престъпление да се представяш за журналист. Както не е престъпление и да даваш пари за публикуването на едни или други материали. Те не са извършили нищо криминално, няма за какво да ги привличаме под отговорност, така че засега нямаме и с какво да ги сплашим. От това следва неутешителният извод, че те нищо няма да ни кажат. Само ще развалим всичко и ще подплашим главните действащи лица. Ето защо определям задачата на нашето днешно обсъждане така: да разберем какво представлява тази група, каква е нейната цел. След като формулираме целта, ще можем да разберем кой е заинтересован. А по-нататък ще работим, тръгвайки от тази отправна точка. И тъй, слушам ви. Кой ще започне пръв?