Избраница
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-03-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Избраница». Краткое содержание книги:
Междувременно първата задача на Денил е да се заеме отново с отдавна изоставеното от Върховния повелител Акарин изследване на древното познание за магията. То го повежда на невероятно, и изпълнено с непредвидени опасности, пътешествие към бъдещето - в което го очакват невероятни чудеса и страховити ужаси.
Сония започна да се изкачва по стълбите. Както винаги, Такан ги очакваше в трапезарията. В стаята се носеше апетитен, пикантен аромат и тя усети как корема й изръмжа от нетърпение. Но когато Акарин се настани срещу нея, тя се сети за историите за убиеца и апетитът й се изпари.
Сония наведе очи към масата, но после го стрелна с поглед. Дали седеше срещу убиец? Той я погледна и тя бързо извърна глава.
Ранел беше казал, че убиецът е носил пръстен с червен камък. Тя погледна към пръстите на Акарин и беше почти разочарована да открие, че са голи. Нямаше дори белег, който да намеква, че редовно носи пръстен. Пръстите му бяха издължени и елегантни, но въпреки това изглеждаха силни...
Вниманието й бе отвлечено от Такан, който влезе с поднос в ръце. Когато Сония започна да се храни, Акарин се облегна назад и тя разбра, че ще започне да й задава обичайните въпроси.
- Как са леля ти, чичо ти и синът им? Приятно ли си прекара с тях?
Той знаеше! Тя рязко си пое дъх и усети как нещо засяда в гърлото й. Грабна една салфетка, покри лицето си и се закашля. „Как е разбрал къде съм ходила? Да не ме е проследил? Или е отишъл в копторите в търсене на жертви и случайно ме е видял?”
- Нали нямаш намерение да умираш на масата? - попита сухо той. - Ще бъде ужасно неудобно.
Тя свали салфетката в скута си и видя Такан, който й подаваше чаша вода. Сония я взе и отпи една глътка.
„Какво да отговоря? Той знае къде живеят Джона и Ранел”. Прониза я страх, но тя бързо го прогони. Стига да искаше, той щеше да го разбере и без да я следи. Може би дори беше научил къде живеят от нейното - или ротановото - съзнание.
Той като че ли не очакваше отговор.
- Нямам нищо против да ги посещаваш - каза той. - Но очаквам да искаш разрешение от мен всеки път, когато възнамеряваш да напускаш територията на Гилдията. Следващия път, Сония - той я погледна твърдо право в очите, - се надявам първо да ме попиташ.
Тя сведе поглед и кимна.
- Да, Върховни повелителю.
Вратата се отвори точно когато Лорлън стигна до седалището на Върховния повелител. Той се озова пред Сония, която излизаше с кутия в ръка. Момичето примигна от изненада и се поклони.
- Разпоредителю.
- Сония - отвърна той.
Тя погледна надолу към ръката му и очите й се разшириха. Потърси погледа му, в очите й проблесна въпрос, но тя извърна глава, заобиколи го и забърза към Университета.
Лорлън погледна към пръстена и усети как стомахът му се свива. Тя сигурно беше чула за убиеца с червения пръстен. Какво ли си мислеше сега? Той се обърна и я погледна, а гърдите го стегнаха от притеснение. Всеки ден тя се сблъскваше с нови и нови кошмари. От сянката на Акарин към тормоза на учениците. Ужасна ситуация.
Която не беше необходима. Той стисна юмруци и влетя през вратата. Акарин седеше в едно от луксозните кресла, с пълна чаша вино в ръка.
- Защо позволяваш на учениците да я нападат вкупом? - попита гневно той.
Акарин вдигна вежди.,
- Сигурно говориш за Сония? Това е добре за нея.
- Добре ли? - възкликна Лорлън.
- Да. Тя се учи да се защитава.
- Срещу другите ученици?
- Трябва да може да ги побеждава. Те не са добре организирани.
Лорлън поклати глава и закрачи из стаята.
- Но тя не ги побеждава и някои магьосници започват да се питат защо не се намесиш и не сложиш край на това.
Акарин сви рамене.
- От мен зависи как да обучавам ученичката си.
- Да я обучаваш? Това не е обучение!
- Нали чу анализа на лорд Ийкмо. Тя е твърде добра. Реалните конфликти ще я накарат да отвръща на удара.
- Но те са петнайсет срещу един! Как очакваш от нея да се справи с толкова хора?
- Петнайсет? - Акарин се усмихна. - Последния път бяха поне двайсет.
Лорлън спря да крачи и впери поглед във Върховния повелител.
- Ти я наблюдаваш?
- Винаги, когато мога. - Усмивката на Акарин се разшири. - Макар че не винаги успявам да се движа в крачка с тях. Бих искал да знам как е завършила последната им среща. Осемнайсет, може би деветнайсет, а тя е успяла да се освободи.
- Измъкнала се е? - Лорлън изведнъж усети как му олеква. Приближи се до едно от креслата и седна в него. - Но това означава...
Акарин се засмя.
- Съветвам те да размислиш, преди да я отведеш на Арената, Лорлън, макар че липсата й на умения и увереност могат да ти осигурят победата.