Студена кръв

Сега този страх се беше върнал отново.

Климент беше чувал и чел различни свръхестествени истории. В самото Евангелие пишеше за бесове, обладали човек, когото Христос изцерява, а на демоните разрешава да се вселят в стадо свине, което те удавят. Знаеше за проклятия, чудодейни спасявания и нападения на вампири, стриги, караконджули, с дълги нокти и кръвясали очи, за вещици, магьосници и чародеи, които често предизвикваха насмешката му, но имаше и такива, за които не можеше да се спори. В житието на Теодор Сикиот, например, се разказваше за баща, завел нямото си момче при светеца и той го изцерил с лекота. Заедно с Теодор живеел един дякон на име Дометиан, който също като Климент се съмнявал в действията на Сикиот и мислел, че всичко е нагласено. Веднага щом момчето проговорило и казало „Амин!“, дяконът се строполил на земята и започнал да трепери от панически страх. Според собствения му разказ по-късно той видял огромен пламък да излиза от устата на детето и този пламък бил дяволската сила. Поради неверието на Дометиан тя се стоварила върху него. Обладаният свещеник веднага отишъл при чудотвореца, проснал се в краката му и го помолил за прошка. След като я получил, се успокоил, а дяволската сила го напуснала.

В житията и хрониките за подвизите на други светци и чудотворци също се разказваха достатъчно истории за демони, дяволи и чудовища, за да е ясно, че нечистите сили и изчадия съществуват, а техният предводител - Сатаната, не спира опитите си да изкуши и пороби човешката душа. За това нямаше как да спори.

Климент не се плашеше от заключените отвътре врати, липсващите стъпки в снега или други необясними на пръв поглед факти. И преди се беше сблъсквал с подобни истории. В крайна сметка се оказваше, че нещата не са такива, каквито изглеждат, и за всичко си има логично обяснение.

Но за това ли ставаше дума? Какво очакваше князът от него, ако в манастира наистина убиваше демон?

В този случай логиката нямаше да му помогне. Щеше да му е необходима вяра, а Климент не беше сигурен колко силна е неговата. Въздъхна и стана от леглото.

Прати Невестулката да донесе храна и вино, а той седна пред огъня и започна замислено да бута въглените в огнището с пръчка.

Докато се хранеха, разказа на двамата си помощници какво точно иска от тях князът. Корсис и Невестулката го слушаха мълчаливо и кимаха с глава, мърморейки ругатни. Дори първоначалният ентусиазъм на Корсис се беше изпарил.