Студена кръв

- А на врата му имало следи от зъби! - завърши князът.

Писарят понечи да се изсмее отново, но срещна погледите на събеседниците си - напрегнати и сериозни, които го наблюдаваха в очакване.

- Но това е безсмислено! - каза той. - Кой ще изпива кръвта на брата на княза? И защо?

- Не знам! - тропна с юмрук по масата Борис и чашите върху нея издрънчаха. - Но някой се опитва да попречи на това, което правя. Някой иска да прогони преписвачите и духовниците ми и да прекърши делото на живота ми. И аз няма да го допусна! Все ми е едно дали е човек, или самият Сатана!

- Това направо не е за вярване! - Климент не можеше да повярва, че стои в личните покои на княза в Плиска и обсъжда с двамата най-силни мъже в държавата такива безсмислици.

- Ами ако наистина има демон? - за първи път Еспор не изглеждаше толкова самоуверен. - Ако дяволът не е доволен от това, което прави князът, и иска по този начин да му попречи? Ако е пратил някои от подчинените си или самият той се е настанил в манастира?

- Тогава ви трябва свещеник, който да го прогони. Щом тамошните не могат! - студено отговори Климент.

Цялата история започваше да му омръзва. Нима Борис искаше от него да се изправи срещу силите на ада? Това беше глупаво!

- Помислих за това - веднага отговори князът. - След като научих за смъртта на Докс, писах на Пацик да извърши очистителни ритуали. Но те не помогнаха. Затова изпратих Севар да разбере какво точно се случва. Знаеш, бива го в разследванията. Е, не колкото теб, но може да се разчита на него. Пратих го в манастира преди месец мрачно каза Борис. - Преди две седмици Пацик ми писа, че Севар е мъртъв. Намерили го в снега под старата кула в локва кръв, с разбита глава и прекършен врат, а по врата му ясно личали следи от зъби. Кръстът, с който никога не се разделял, лежал счупен на две на метър от него.

- В снега, където лежал, личали само неговите стъпки. Нещо е долетяло и го е убило! - допълни Еспор.

- Не мога да повярвам, че ми разказвате това! - Климент погледна първо Борис, след това комита. Очакваше да открие по лицата им усмивки, някакъв намек, че всичко това е шега, приказки, с които си запълват времето, докато стигнат до истинската тема на разговора, но не видя нищо такова. И князът, и Еспор гледаха сериозно и съсредоточено, лицата им бяха смръщени.

Писарят въздъхна и затвори очи. Въпреки огъня в камината и разпалените мангали усети как студът се връща отново. Чуваше зад затворените прозорци виещия вятър и капаците, които се удряха един в друг. Знаеше какво ще последва. Нямаше да може да се върне в имението си, нямаше да може вечер да стои пред камината и да гали косата на жена си, нямаше да може да играе със сина си, да изражда телета и проверява складовете.