Голямата игра

6.

Прелиствах копията на материалите по делото за отвличане на сина на президента и не спирах да ругая. Фасулска работа. Алекпер се е движил с брониран мерцедес, както и предполагах, и с трима телохранители, единият от тях е бил зад волана.

Какво е нашата лада в сравнение с такъв звяр като мерцедеса? Дори да е с цвят на мокра кокошка. Ще отхвръкне като билярдна топка от щека. А те спрели съвсем безропотно. И разбира се, свидетелите са се изпарили яко дим. По-точно казано, следователите не са успели да намерят нито един очевидец. А отвличането е станало посред бял ден. Познат проблем — по-опасно е да си свидетел, отколкото преуспяващ банкер, точно както и у нас, в Русия. Какво можехме да направим? Да обявим свидетелите за издирване, както самите престъпници? Да ги докараме с белезници в участъка? Да намерим начин мълчанието да им се стори по-опасно отколкото даването на показания?

Ето такива мисли ми се въртяха в главата, докато преглеждах събраните материали по делото. Разбира се, трябваше да се грижим за свидетелите изключително внимателно. Толкова внимателно, колкото Витя Солонин се грижеше за ноктите си в този момент, за да влезе в ролята си на аристократ.

В хотелската стая бяхме трима. Освен мен и Витя, облечен с разкошен халат с пискюли, тук бе и един почти незабележим човек — Новруз Али-заде, обещаният ни от Самед доверен помощник. Той беше нисък здравеняк с дълбоки дръпнати очи, на неопределена възраст. За такива хора се казва, че минават двадесетте и са под петдесет. Поне не се набиваше много на очи, но въпреки това не беше хубаво, че дойде при нас в стаята посред бял ден. Може би смяташе, че по това време на денонощието наоколо няма да има свидетели?

— Накъде е бил тръгнал Алекпер? — попитах аз, като продължавах да прелиствам следствените документи и не скривах раздразнението си. — Тук не е казано нищо за това.

Новруз сви рамене и едва притвори очи.

— Значи никой не знае. А дали похитителите са били в течение за маршрута и времето на пристигането му? — попитах аз.

— По всичко личи, че са разполагали с необходимата им информация — кимна Новруз. — Бих казал, че обиколките му из града бяха публична тайна.

С крайчеца на окото си забелязах как Витя смаяно се втренчи в госта.

— И ще ни посветите ли в нея? — поинтересувах се аз.

— Алекпер често ходеше при красавицата Делара Амирова, когато мъжът й беше на работа — обясни Новруз. — И целият град го знаеше. Всички съчувстваха на влюбените, а мъжът й, служител във външното министерство, гледаше на това през пръсти, правеше се, че не знае нищо. Бащата на Алекпер беше забранил на сина си да се развежда с жена си заради Делара. Можеше да го направиш при съветската власт, казал му той, сега е късно. Ще се наложи да почакаш, докато отстъпя президентския пост другиму.