Голямата игра

Тя разказваше бързо, задъхваше се от страх, че може да я прекъснат.

— Успокойте се — повтори Грязнов. — А вашият адвокат какво каза?

— Как да намеря толкова пари за адвокат? Нали искат три милиона! Нямам и какво да продам. Първият път му дадох всичко, а сега — пак същата песен, давай още повече! Цените, казва, се вдигнаха, представяте ли си? А Коля ми е единствен! Гледала съм го сама, израсна без баща, без баби и дядовци. Цялото си детство изкара болен и сега, като отида на свиждане, през цялото време кашля. Целият отслабнал, посинял, били го някакви войници от азиатските републики, дето са с него в една килия. Азербайджанци ли са, какви, те тормозели всички…

— Не знам какво да ви кажа — вдигна рамене Грязнов. — Не съм адвокат. Аз съм само милиционер, макар и полковник. Разбирате ли?

— Да, да — кимна смирено жената и въздъхна. — Значи не е по вашата част, разбирам…

Грязнов се натъжи. Беззащитната жена се беше обърнала към него за помощ. На кого се беше клел да помага? Кому служеше въобще? Кой имаше пари в днешно време за адвокат? Тази жена и синът й? Хубава работа, да го докарат направо от казармата, да възобновят делото, били са доста пъргави… Явно оня е бил важна птица. На кого ли му е притрябвал този пияница? На тяхно място обикновените хора щяха да въздъхнат с облекчение. Не, тук имаше нещо нередно.

— Добре — каза той и стана. — Скоро ще ходя в Бутирския затвор. Кажете ми името на сина ви и по кой член от закона е осъден, ако го помните.

— Аха, сега — засуети се тя, като се оглеждаше смутено наоколо. Дори започна да отваря чекмеджетата на счупената маса, за да намери лист и писалка.

— Аз ще ви дам — откъсна листче от бележника си Грязнов.

— Боже — изхлипа тя. — Поне да знам на кого да запаля свещичка… Чух фамилията, пък не зная малкото ви име.

— Не прибързвайте — възрази Грязнов. — Да не забравите телефона си. Ще отида, ще видя какво мога да направя и непременно ще ви се обадя. Как се казвате?

— Олга Кондратиевна.

— Вячеслав Иванович — подаде ръка той. — Ще направя всичко, което е по силите ми, не се безпокойте.

Късно вечерта позвъни на Меркулов:

— Костя, обаждам се за онова убийство в Тюмен, ти така и не каза как точно…

— За кое убийство питаш? — прекъсна го Меркулов.

— Да няма и второ? — изненада се Грязнов.

— Буквално преди няколко часа… Заместник-генералният директор на същата компания. Убит е във входа на жилището си в Москва.

— Прерязали са гърлото му? — поинтересува се Грязнов.

— Точно така — въздъхна Меркулов. — Кога са успели?! Просто не знам с кое да се заловя първо. Дали със случая в Тюмен или в Москва…

— Прилича на ритуални убийства — каза Грязнов. — Какво ще кажеш?

— Или е работа на чеченците, или се опитват да я представят за такава — отговори Меркулов.

— Точно така — съгласи се Грязнов. — Докато Чечня е извън нашата юрисдикция, върху нея ще се стоварва какво ли не.