Тревожна кръв [bg]

– Добро утро – каза той, като повиши глас, за да бъде чут през олелията от весело пищящи гласчета. – Успя ли да паркираш тук някъде?

– Съвсем наблизо – отговори тя и седна.

– Избрах това заведение, защото е лесно за намиране – поясни той.

Момченце се блъсна в масата им и кафето на Страйк се разля в чинийката, пълна с трохи от кроасан. Малкият отново хукна нанякъде.

– Е, какво искаш?

– Кафе ме устройва напълно – надвика Робин врещящите край тях деца. – Как са нещата в Сейнт Моус?

– Все така – отвърна Страйк.

– Съжалявам – промълви Робин.

– Защо? Ти нямаш вина – изръмжа Страйк.

Не такова посрещане бе очаквала Робин след два часа и половина шофиране, за да го прибере. Вероятно раздразнението ѝ пролича, защото Страйк добави:

– Благодаря, че направи това за мен. Оценявам го. О, я не се прави, че не ме забелязваш, гадник такъв – тросна се ядосано, когато младичък келнер ги отмина въпреки вдигнатата му ръка.

– Ще ида до бара – предложи Робин. – И без това трябва да се отбия в тоалетната.

След като се изпишка и успя да поръча кафе на затормозения сервитьор, усети как в лявата страна на черепа ѝ се заражда главоболие. Когато се върна на масата, Страйк бе навъсен и гневен, тъй като децата на съседните маси кряскаха вече с пълен глас покрай небрежните си родители, които просто ги надвикваха и добавяйки към врявата, продължаваха да си приказват. На Робин ѝ мина мисълта да съобщи на Страйк за обаждането на Шарлот, но мигом я отхвърли.

В действителност главната причина за лошото настроение на Страйк беше болката в края на ампутирания му крак. Беше паднал (като пълен нещастник, кореше се сам) при качването си на ферибота за Фолмът. Беше си истински подвиг да слезеш по опасните износени каменни стъпала без никаква помощ, а после да се качиш на борда, без да ти бъде подадена ръка. С неговите сто и един килограма му бе трудно да запази равновесие, когато се подхлъзна, и в резултат сега страдаше от силни болки.