Урокът от нейната смърт [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 1998
Язык: болгарский
Год: „Епсилон“
Переводчик: Росица Германова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:

Слухове за „лунен убиец“ подлудяват спокойното университетско градче. Скандалните тайни за сексуалните приключения на жертвата със студенти и преподаватели могат да съсипят битието на академичната общност, разбулвайки картини на зловещи амбиции, интриги и разврат. Междувременно убиецът, прекършил живота на младата студентка, решил да използва смъртта й, за да „преподаде“ на детектива Бил Корд един ужасен урок. Той се е насочил към семейството на Корд и в най-голяма опасност се намира дъщеря му Сара — а само тя може би разполага с ключа към самоличността на убиеца.
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст

Перейти на страницу:

— Повечето заплахи ли? — попита Кресги. — Искате да кажете, че това често се случва?

Корд се поколеба и после рече:

— Всъщност никога не се е случвало.

Евънс вдигна поглед от бележката и я подаде обратно на Корд.

— Знам още нещо за този тип — обяви той.

— Какво? — попита Джим Слоукъм.

— Ами че момичето почти се виждаше откъм пътя, без дори човек да се взира. Защо онзи не я е завлякъл малко встрани, за да я скрие? И защо после се е върнал сутринта, за да остави тази бележка? Сякаш не го е било грижа дали някой ще го види. Това ми говори, че е доста куражлия.

Корд прибра торбичката.

— Куражлия — рече той. — Или луд. И в двата случая е проблем.

Когато се прибираше вкъщи, Сара вече бе наизустила бележката, намираща се в джоба на полата й заедно с петте двайсетдоларови банкноти, в които бе увита.

Мила Сара,

Днес чух как се карахте с баща ти за училището. Знам, че той ще продължи да настоява да ходиш там. Искам да ти помогна. Аз съм като тебе, и двамата не обичаме училището. Трябва да заминеш. Избягай! Иди в Чикаго или в Сейнт Луис. Нищо друго не ти остава. Ще бъдеш в безопасност. Аз ще те потърся.

Твой приятел

Тази идея не бе нова за нея. Десетина пъти Сара бе мислила да избяга. Миналия март, седмицата преди контролното по аритметика, тя стоя цял час на автогарата, събирайки кураж да си купи билет и да замине при баба си, но накрая се уплаши и отчаяно разплакана се прибра у дома.

Да избяга…

Сара се спря на входа. Изправи се на пръсти и видя майка си във всекидневната. Бързо се наведе. От рязкото движение хартийката в джоба й прошумоля. Докато изчакваше майка си да излезе от стаята, тя измъкна парите и ги разгледа. Внимателно ги потърка, сякаш бяха вълшебни. После пак ги сгъна и ги пъхна обратно в джоба си.

Сара Корд, деветгодишна, не обичаше училището, играта на дама и развален телефон, домашните работи, играта „Нинтендо“, шиенето, готвенето, анимационните филми. Но тя страстно вярваше в магии и вълшебници и беше сигурна, че това послание е от един особен вълшебник, който от години я наблюдава. Той знае всичко и е добър, а и ето, тези пари — значи трябва да е доста богат.

Сара е хитруша. Тя ще стори точно това, което вълшебникът предлага. Със задоволство си помисли, че дадените от него пари сигурно ще й стигнат да обиколи половината свят, макар че вероятно тя ще последва съвета му и ще замине за Чикаго.

Входната врата се хлопна и шестте стъпала бяха изкачени с три скока, преди Даян да стигне до антрето.

Тя избърса ръцете си, докато вървеше към стълбите и се спря край закачалката и дървеното украшение — пате, носещо диня шапка и шал. Пооправи го разсеяно и извика:

— Скъпа! Сари?

Нямаше отговор.

След миг отново:

— Скъпа, ела тук долу.

Отвърна й слаб гласец:

— Сега ще се къпя, мамо. Ще сляза долу преди вечеря.

— Скъпа, обади се госпожа Бидърсън.

Тишина.

— Сара…

— Искам да се изкъпя, мамо. Може ли да поговорим по-късно? Моля те?

— Хайде, излез. Тя ми каза какво се е случило в училище.

Тази схватка продължи няколко минути. Даян бавно се промъкваше по стълбите към стаята на момичето. Вратата не се заключваше, но Даян не обичаше да нахлува в територията на децата си.

— Хайде, скъпа. Ще ми помогнеш да приготвя вечерята.

— Не искам! — пискливо отвърна Сара.

Тези думи показваха, че аргументите са изчерпани. Сега беше време за отстъпление. Без истерии, моля. Не така. Кризите на Сара изпълваха майка й с безсилна жал. Но от тях й докипяваше; неспособна да разбере кога Сара наистина изпада в паника и кога симулира, Даян неизменно отстъпваше.

Страхливка…

Телефонът иззвъня. Тя погледна към него.

— Добре, Сара. Ще говорим по-късно.

Влизайки в кухнята, Даян видя, че е пет часа следобед. Знаеше кой се обажда.

Беше омъжена за него.

Бил щеше да я пита за децата и как е преминал денят й, а после изведнъж смутено ще й каже, че трябва да работи до късно. Пак. От един месец той закъсняваше почти през ден за вечеря и на няколко пъти съвсем я пропускаше.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?