Индийската съпруга [bg]

Погледна смутено лекаря. Зад очите си усещаше огън.

— Всичко ще бъде наред — продължи Гюндер. — С Пуна ще ти помогнем да се оправиш.

Като изрече името ѝ на глас, се почувства по-добре. Не беше самотен.

Часовникът продължи да отмерва изтичащото време. Гюндер не можеше да изостави Марие. Какво би си помислила тя? А как ли ще реагират лекарите, ако си подаде главата в кабинета на дежурния, за да им съобщи, че отива на летището да посрещне близък човек? Гюндер се помъчи да си подреди мислите, но те просто не се поддаваха на подредба. Нима му предстоеше да се сдобие със съпруга, но да изгуби сестра си? Отчаян, той зарови лице в ръцете си.

— Ще тръгвам. Обадете се, ако изникне нещо.

Гюндер разтърка очи. На кого да се довери? Нямаше близки приятели. Никога не бе искал да има или просто не бе успял да завърже приятелства. Вече сам не знаеше каква е причината. Времето течеше. Респираторът го измъчваше със съскането си. Прииска му се да го спре, защото звукът го побъркваше. Апаратът сякаш се намесваше в собственото му дишане и Гюндер се задушаваше. Най-сетне пусна ръката на Марие и се изправи рязко. Излезе в коридора да се обади по телефона.

Гюндер не ползваше такси, но знаеше наизуст номера, написан с черни букви върху мерцедеса на Кале. Таксиджията отговори на второто позвъняване.

— Да, моля.

— Кале, обажда се Гюндер Юман. Намирам се в Централната болница. Сестра ми катастрофира!

Кале мълчеше. Дишаше тежко.

— Ужасно — отрони след малко той. — Мога ли да направя нещо за теб?

— Да! — извика Гюндер. — Чакам гостенка от чужбина. От Индия — поясни той.

Кале пак се умълча. Той знаеше за пътуването на Гюндер и се досети, че гостенката не ще да е случайна жена.

— Ще пристигне с полет от Франкфурт в шест и очаква да я посрещна на летището. Не мога да оставя Марие. В кома е — простена той.

— Така ли? Толкова ли е тежко положението?

Гласът на Кале се чуваше съвсем слабо.

— Ще я посрещнеш ли вместо мен?

— Аз ли?

— Отиди на „Гардермуен“ и я намери! Караш такси, ще можеш да паркираш до главния изход. Ще ти платя за услугата. Но се налага да тръгнеш веднага, за да стигнеш навреме. Когато излезе от залата за пристигащи и не ме види, вероятно ще се обърна към гише „Информация“. Индийка е — повтори той. — Има дълга тъмна коса, сплетена на плитка. Малко по-млада е от мен. Ако не я видиш, поръчай да я повикат по уредбата. Казва се Пуна Бай.

— Ще повториш ли името? — колебливо помоли Кале.

— Пуна Бай.

Най-сетне Кале се окопити от първоначалния шок.

— И искаш да я докарам у вас?

— Не, в болницата.

— Трябва ми номерът на полета. На „Гардермуен“ кацат много самолети.

— Забравих го вкъщи. Но зная, че каца точно в осемнайсет часа. От Франкфурт.

Гюндер усети как отчаянието започва да го поглъща. Притесни се за Пуна. Тя щеше да се изплаши, като не го види сред посрещаните.

— Кале, тази жена е съпругата ми — прошепна той. — Разбираш ли?

— Не — стъписа се таксиджията.