Индийската съпруга [bg]

— Първия ден сигурно ще предпочетете да останете сами. Няма да се натреса веднага. Предлагам да дойдете на гости на двайсет и първи. Ще приготвя пържоли от дивеч. А на двайсет и четвърти Карщен има рожден ден.

Тогава и той ще се запознае с нея. Ще се наложи да се вземе малко в ръце и да се държи любезно поне веднъж.

— Че той не се ли държи добре? — озадачи се Гюндер.

— Нали го знаеш какъв е — сърдито отвърна тя.

— Ще си дадем нужното време, за да свикнем с новата ситуация. На Пуна ще ѝ е най-трудно, защото ще напусне родината си и ще се премести в напълно непозната страна.

— Утре ще дойда у вас да донеса цветя. Ключът още е у мен — разпалено заобяснява Марие. — Ще ги сложа във ваза във всекидневната с поздравителна картичка от мен и Карщен. Така ще се почувства добре дошла. Кога ще тръгнеш към летището?

— Рано, за да имам достатъчно време. Самолетът ще кацне в шест. Вчера е пристигнала във Франкфурт и е пренощувала там. Искаше да си напазарува разни неща. Ще бъда на „Гардермуен“ още в пет без нещо, за да паркирам колата.

— Обади се, когато се приберете. Само да зная, че сте се намерили.

— Да се намерим ли? Че защо да не се намерим?

— Тя идва отдалеч. Понякога полетите закъсняват и така нататък.

— Ще се намерим, разбира се — увери я Гюндер.

„Той и за миг не допуска възможността тя да не дойде, както са се уговорили“, помисли си Марие. На Гюндер изобщо не му хрумваше, че тя може да се откаже в последния момент. Марие обаче очакваше точно това. Гюндер ѝ бе оставил пари и билет. Ако го върне, индийката щеше да разполага с цяло състояние за бедна жена като нея. Освен това Марие някак си не си представяше жена в тюркоазено сари да шета из кухнята на Гюндер. Спести му опасенията си. Само му поръча да шофира внимателно по Е6 към летището.

— Трафикът там е кошмарен — предупреди го тя. — В никакъв случай не бива да катастрофираш през утрешния ден. Би било ужасно неподходящо.

— Ще внимавам, обещавам.