Пророчеството [bg]

Той се извърна и закрачи решително обратно по павираната уличка, където бе видял Луси да изчезва в мрака. Беше тясна и слабо осветена, а високите сгради от двете й страни хвърляха дълги черни сенки по паважа. Наоколо нямаше никого.

Освен Луси и трима мъже.

Забеляза ги от трийсетина метра. Тримата я бяха притиснали до стената на една къща. Единият — този в средата — я стискаше за гърлото. Другите двама бяха застанали от двете й страни, за да й преградят пътя за бягство. Тя се съпротивляваше и риташе. Единият от мъжете бе взел чантичката й, но тя дърпаше отчаяно каишката, като се опитваше да я изтръгне от ръцете му. Накрая се отказа и я пусна. Смеховете им заглушиха слабите й викове за помощ.

Бързо и безшумно Бен се запрокрадва през сенките. Тримата бяха твърде заети с Луси, за да забележат приближаването му, но дори трениран войник едва ли би го усетил.

Двама от мъжете бяха бели, а третият — онзи, който бе изтръгнал чантата от ръцете й — имаше азиатски черти. Този, който я стискаше за гърлото, имаше най-заплашителен вид. Бръсната глава, халка в носа, изглеждаше доста самоуверен. Явно беше тарторът. Другият бял беше нисък и дебел, телесната му маса беше главно от сланина. Бяха още деца, някъде между седемнайсет- и двайсетгодишни, облечени в еднотипни дизайнерски кожени якета и маратонки.

Хлапаци, но опасни.

В мътната жълтеникава светлина на лампата нещо проблесна. Тарторът им бе извадил нож. Кухненски, с черна пластмасова дръжка и може би двайсетсантиметрово назъбено стоманено острие. Размаха го пред лицето й. Луси нададе сподавен вик и онзи й изръмжа да млъква и да не шава.

При вида на ножа Бен сви юмруци и продължи да пристъпва към тях, безшумен като котка. Тримата още не го бяха усетили.

Азиатецът ровеше в чантата й, явно търсеше портмонето, докато дебелото му приятелче я сграбчи за китката, опитвайки се да й свали часовника. Очите й бяха широко разтворени от ужас.

В този миг Бен излезе от сенките. Тримата замръзнаха по местата си и го зяпнаха изумени. Луси изрече името му.

Имаше безброй начини да ги извади от строя. Който и да предпочетеше, след три секунди и тримата щяха да са на земята, с натрошени кости. Ножът може би изглеждаше голям и страшен за жертвата, но тарторът нямаше представа как да си служи с него. Не и срещу човек като Бен, специално обучен да отнема ножове и да ги забива в мозъка на нападателя, преди той да е усетил какво става.