Изгубената реликва [bg]

— Де Крешенцо е една от най-старите аристократични фамилии в региона, с много пъстра история — добави Донатела.

— Познавате ли ги?

Тя кимна.

— Преди време графът финансира няколко проекта на Фабио.

Де Крешенцо сякаш долови, че говорят за него. Усмихна се на Донатела, извини се на събеседниците си и се приближи. Тя му обясни, че Фабио ще закъснее, и представи Бен.

— Да си говорим на „ти“ — предложи графът и стисна ръката на Бен. — Използвам титлата си само за да отварям врати и да впечатлявам надути политици и бордове на музеи. Значи въпреки чудесния италиански не си от тук?

— Само минавам — отговори Бен.

— Турист? Ще останеш ли поне няколко дни в Италия?

— Не, за жалост. Утре летя за Лондон.

Де Крешенцо потрепери.

— Полет! Не мога да си помисля, че ще се кача на самолет! Ирационално е, знам.

— Създали сте впечатляваща галерия — отбеляза Бен.

Де Крешенцо се усмихна широко и показа два реда неравни сивкави зъби.

— Благодаря, благодаря. Голямо щастие е, че успяхме да съберем такава великолепна експозиция с картини на фантастични художници.

— Фамилия Де Крешенцо винаги ли е подкрепяла изкуствата? — попита Бен, съзнавайки, че възможностите му да води разговор на културни теми са ограничени.

— О, не. Дядо ми, граф Родинго де Крешенцо, беше груб и тираничен човек, който презираше културата с цялата си душа, както и артистичния талант на първата си жена Габриела. Семейството ни дължи на нея артистичното си наследство. След като направил всичко възможно да потисне таланта й, дядо ми всъщност му дал нужния тласък, като я прогонил от дома им през хиляда деветстотин двайсет и пета и я оставил без никакви средства. След като се отървала от контрола му, тя станала богата и известна. Рисувала под моминското си име Габриела Джордани.

Бен кимна и се усмихна учтиво, донякъде изненадан от драматичния разказ на Де Крешенцо за миналото на семейството му. Изведнъж си даде сметка, че графът очаква реакцията му при споменаването на Габриела Джордани. Сви рамене извинително.

— Както казах на Донатела, познанията ми за изкуството са доста ограничени. Боя се, че не познавам творбите на Габриела Джордани.

Де Крешенцо се смръщи и поклати глава.

— Родинго и Габриела нямали деца. Баща ми се родил едва от втория брак на Родинго с жена с невероятна красота. Иначе щях да имам честта да съм свързан не само по име, но и по кръв с една от най-завършените и почитани италиански художнички на двайсети век.

Той посочи ентусиазирано зад себе си към един ъгъл от изложбата. Бен проследи жеста му с поглед.

— И тази ли? — попита той и кимна към маслен портрет на хубав мъж на около трийсет с червено кадифено сако с висока яка.

— Имаш око за стил, Бен — отбеляза Де Крешенцо. — Да, това също е Джордани.