![Смъртни врагове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/4/smrtni-vragove-bg-download.jpg)
Смъртни врагове [bg]
- Автор: Уиткомб Кристофер
- Серия: Джеръми Уолър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856432
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртни врагове [bg]». Краткое содержание книги:
Според търговските предвиждания новият му проект „Куантис“, свързан със специализиран монопол върху клетъчните телефонни връзки в Близкия изток, му даваше възможност да се придвижи още по-нагоре.
— Тя тук ли е вече? — попита Мичъл, който седеше заедно с други четирима мъже пред масивна заседателна маса от червен дъб и галеше рядката трицевна пушка „Дримъл“, току-що закупена от един търговец на музейни експонати в Щутгарт. Превъзходното оръжие бе с инкрустиран приклад от розово бразилско дърво, хромиран магазин за патроните и предпазител за спусъка от слонова кост. Беше му се изплъзвала с години, но като при всички големи завоевания, чакането си заслужаваше.
— Да, вече е тръгнала насам — рече Траск. Шефът на персонала на Мичъл прелистваше купчина папки и се подготвяше за предстоящия натоварен ден. — Да поставя ли този „Дримъл“ в колекцията ви, г-н Мичъл?
Мъжете седяха в помещението, известно в компанията като „Бойната зала“ — светая светих, която беше украсена с ламперия от светъл орех, с осветителни тела от „Тифани“ и бе изпълнена с прокиснал мирис на страх. От пода до тавана имаше стъклени шкафове, в които бяха изложени стотици оръжия — пушки „Хенри“ за лов на биволи, карабини „Уинчестър“, прототипи на „Ремингтън“, белгийски „Браунинг“, изработени от дамаска стомана оръжия „Паркър“, старомодни кремъклии пушкала от Кентъки, известните модели на „Колт — Пийсмейкър“, блестящи от никел или синкава оксидирана стомана. Тази изключителна колекция от редки експонати, датиращи периоди на война и грабителство, предлагаше заплашително потвърждение за могъществото на Мичъл. И когато той канеше служителите си тук на заседание, очакваше от тях пълно подчинение. И ако, според някои, тези оръжия намекваха за „непредвидени“ последствия при неточно поведение, то нека си мислеха, че може да е така.
— Надявам се, че не съм ви забавила. Тичах в парка — каза Сирад, влизайки забързана в залата. Беше с разтворено светложълто яке, бяло поло, добре очертаващо формите й, и прилепнали панталони. Разтопеният сняг капеше от дрехите й, образувайки локвички по огромния килим „Ушак“ под краката й.
— Вън има вихрушка — напомни й Траск, като всячески се стараеше да не я зяпа съвсем открито.
— Знам — отвърна тя. — Много е красиво, нали?
Сирад избърса лицето си с една хавлиена кърпа, докато Мичъл внимателно поставяше красивата трицевка в калъф от кадифе. Единственият звук в залата идваше от парните радиатори, който свистяха упорито срещу хапещия въздух отвън.
— Казаха ли ти защо те викаме? — попита Мичъл. Както винаги, той бе облечен в ръчно ушит костюм и изглеждаше много елегантен.
— Нещо относно проникване в системата „Куантис“ — каза Сирад и кимна на събраните около масата служители на „Бордърс Атлантик“. Те бяха свикани на това необичайно заседание поради твърде обезпокоителната новина.
— Има вероятност вашите алгоритми да са разкрити — каза й Мичъл. — Някой е открил съществуването на врата клопка.
— Невъзможно — възрази Сирад. — „Куантис“ е високо защитена система, непозволяваща проникване. Сигурни сме в това.
Тя мина през залата, дръпна един стол и седна. При други обстоятелства лекото й облекло и привлекателната й физика може би щяха да й спечелят някакво предимство, но в директорската зала красотата й всъщност работеше срещу нея. В „Бордърс Атлантик“ се ценяха умът и съобразителността. Стоейки тук с прилепналото влажно поло от ликра, тя се чувстваше разголена по странен и неудобен начин.
— Сигурни сме, че системата е непробиваема за всяко познато на нас проникване — съгласи се Мичъл. — Но всичко е относително. Някой очевидно мисли, че усилието си струва.
— Какво открихте? — попита Сирад. Тя се загърна с хавлиената кърпа, за да прикрие видимо набъбналите си от студа зърна. — Някой се опитва да презапише поток данни или се е насочил към самите кодиращи пароли?
— Нито едното, нито другото — гласеше отговорът. Сирад се обърна към Дитер Планк, шефът на сигурността на „Бордърс Атлантик“. Набитият, червендалест германец седеше срещу нея и бърчеше нос зад овалните си очила без рамки.