9-те слънца [bg]
- Автор: Эбботт Джефф
- Серия: Сам Капра (bg) #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-200-6
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «9-те слънца [bg]». Краткое содержание книги:
Бившите му колеги от ЦРУ го преследват като престъпник.
Тайна групировка го замесва в мащабен заговор.
Той има една причина да живее — да спаси новородения си син от неговите похитители.
Сега Сам притежава верига от барове по целия свят. Те служат като прикритие на работата му в секретна, изключително мощна организация. Но истинската му мисия е да използва всичките си умения, за да открие детето си.
Похитителите му предлагат сделка. Те ще освободят сина му, ако той елиминира човека, който може да ги разобличи. С помощта на мистериозна млада жена, чиято дъщеря също е отвлечена, Сам тръгва по следите на своята мишена.
Преследван от ЦРУ, той прекосява страната в една опасна, отчаяна надпревара с времето.
Но Сам вече познава тази игра!
И ако трябва ще промени правилата й, за да види сина си жив.
След шеметния успех на „Адреналин“ това е вторият роман с участието на героя от ново поколение — Сам Капра. Интелигентен и динамичен, „9-те слънца“ затвърждава мястото на Джеф Абот редом до майстори в жанра като Харлан Коубън, Лий Чайлд и Ноа Бойд.
— Искам да кажа… днес можеш да убиеш доста евтино някого, най-много за десетина хиляди. Тарифите на наемниците поевтиняват заради икономическата криза. Но цял милион за главата й, Сам… — подсвирна удивено Огъст. − Това означава неприятности. Някои много лоши хора я търсят да си приберат печалбата. Чудя се с какво е заслужила тази цена.
Възможно е вече да знаеше. Беше единственият ми истински приятел в ЦРУ и докато не докажеше противното, трябваше да го смятам за приятел. Една сервитьорка мина край нас. Посочих мартинито му и вдигнах два пръста. Мозъкът на Огъст се нуждаеше от поощрение.
— Можем да я защитим, Сам. В замяна ще разберем кой й има зъб и ще го елиминираме.
Отново не продумах. Нямах право да преговарям от името на Мила. Някой очевидно я мразеше не на шега. Не се изненадах.
— Чудя се кого ли е настъпила?
— Кой е пуснал обявата?
— Прихванахме я в онлайн форум − приведе се той напред. — Няма нужда да ми благодариш.
— Не помагаш на мен.
— Сам, тя може да ни даде необходимата информация. Очевидно е свързана с големи клечки. Въоръжила те е, финансирала те е, вкарала те е в Холандия, във Великобритания и в Съединените щати без никаква следа, че си преминал границата. Помогнала ти е да се внедриш в мащабна престъпна групировка, планирала най-големия заговор за убийство в американската история — поклати той глава. − Искаме да разберем за кого работи и какво знае за „Новем солес“, Сам. Дай ми я.
— Имаш много развинтено въображение. Възможно е аз да съм свършил цялата черна работа.
— Не и сам. Нямал си източници, пари.
— Следенето днес ми напомня как ме накара да живея в Бруклин, за да видиш дали някой от „Новем солес“ ще се опита да ме убие или да ме отвлече. Не работя за теб, Огъст. Напуснах фирмата. Грижи се за твоите работи и ме остави да се погрижа за моите.
— Нека поговоря с Мила, Сам. Можем да си помогнем.
— Няма да й се отблагодаря за оказаната помощ, като ти я предам за разпит. Ако поиска да говори с теб, ще го направи.
Между нас се възцари тишина като край маса за покер, когато картите все още крият всички възможности и единственият начин да ги претеглиш е лицето на опонента.
— Не искам да играя твърдо с теб.
— Огъст, ти дори не знаеш какво е твърда игра. Е, вече разбра, че не можеш да ме следиш, и пийна две отлични питиета — станах. — Чака ме работа.
— Прекрасно е, че имаш бар. Откъде намери пари?
— Лека нощ, Огъст.
— За кого работиш, Сам? В какво си се замесил? Как се сприятели с жена, за чиято глава дават един милион долара? И двамата знаем, че това се случва, когато се забъркаш с най-лошите.
— Ще намеря сина си, независимо какво ми струва. Запомни го.
Той се втренчи мълчаливо в чашата с мартини. Разбирах, че иска да ми помогне. Беше ми приятел. Но беше безсилен.
— Каза, че искаш да си върнеш живота. Ако това означава да заработиш отново за „Специални проекти“, както си му е редът, накарай приятелката си да поговори с мен. Разкрий ми кой ти помага. Дай ни ги и си върни каквото ти се полага.
— Фирмата не ми протегна ръка, когато имах нужда, Огъст. Нека позная − сега ще изтичаш при тях и ще им кажеш, че притежавам този бар. Въпреки че това не ги засяга и искам да ме оставят на мира.
Той мълча десет дълги секунди.
— Не е необходимо да им казвам с какво се занимаваш. Може и да не вярваш, Сам, но винаги съм ти бил приятел.
Той изглеждаше по-скоро ядосан, отколкото обиден, и аз разбрах, че не ме подвежда. Втренчи се в мен.
— През безумните часове точно след като те обвиниха, че си избил всички в лондонския клон на „Специални проекти“, си мислех: „Познавам ли го? Познавам ли го наистина? Възможно ли е това, което твърдят, да е вярно?“. Би могъл да ме заблудиш, да заблудиш всекиго. Би могъл да си най-злият убиец и предател в историята на ЦРУ. После обаче си помислих: „Не, ако ги е убил, нямаше да сглупи да е там, когато бомбата избухна. Щеше да изчезне. Защото Сам не е глупав. Сам винаги действа прецизно“.
Огъст ми липсваше. Неприятно ми бе да го призная, но беше истина. Исках да му се доверя. Но не можех да се доверя на „Специални проекти“, не и след това, което ми сториха.
— Комплимент. Благодаря. Мога да насърча Мила да поговори с теб. Но не знам къде да я открия и това е истината.
— Да си върнеш детето е изключително важно за мен. Но ще намеря Мила, Сам, със или без твоята помощ, и ако ми пресечеш пътя, приятелството няма да засенчи дълга ми.
Той скръсти тежките си ръце. Играл бе колежански футбол в Минесота и е много по-едър от мен. Повече чисти мускули. Аз съм по-дребен и по-бърз и не толкова наивен.