И след това… [bg]

— Ако това е така, то аз съм луд повече от двадесет години.

Тонът на Гарет стана по-убедителен.

— Не ви ли предупредих за Кевин?

— Това изобщо не е доказателство. Има хиляди други причини, които биха могли да обяснят как сте успели да отгатнете, че ще се самоубие.

— Не виждам много ясно кои са те.

— Някакво окултно учение, някаква секта, дрогата…

— Повярвайте ми, нямам никакво намерение да ви въвличам в цялата тази работа, Натан. Казвам ви само, че притежавам способността да предвиждам смъртта на някои хора. Знам, че ще умрат, преди да се появят първите знаци, които предизвестяват това. Затова и се старая да ги подготвя за онова, което ги очаква.

— И откъде бихте могли да се сдобиете с тази власт?

— Това е твърде сложно, Натан.

Адвокатът се изправи, надяна сакото и палтото си.

— Достатъчно се наслушах за днес.

— И аз така смятам — потвърди Гарет с разбиране.

Адвокатът се насочи към изхода, но миг преди да прекоси автоматичната врата, внезапно се обърна кръгом и се върна при Гудрич, сочейки го ядно с пръст:

— Извинете ме, задето се връщам към моята нищожна персона, докторе, но дали не се опитвате да ми кажете, че сте тук заради мен?

— …

— Вие сте тук заради мен, Гудрич, нали така? Така ли би трябвало да ви разбирам? Настанал е моят час? Изпята ми е песента, с други думи?

Гудрич изглеждаше затруднен. Създаваше впечатление, че би предпочел да избегне този разговор, но че в същото време прекрасно съзнава неговата неизбежност.