И след това… [bg]

— Вестителите?

— Да, Натан, съществуват такива хора. Тяхната мисия е да подготвят онези, които скоро ще умрат, за големия скок в отвъдния свят.

Адвокатът поклати глава.

Отвъдният свят! Тоя човек съвсем е изкукуригал.

— Искате да ми кажете, че някои знаят отнапред кой кога ще умре?

— Нещо такова — потвърди сериозно Гарет. — Ролята на Вестителите е да улеснят мирната раздяла между живите и мъртвите. Те позволяват на умиращите да подредят своя живот, преди да си отидат оттук.

Натан въздъхна.

— Мисля, че не сте улучили особено с мен: аз съм по-скоро картезиански тип, вярвам само на това, което виждам, и моят спиритичен живот не е по-развит от този на който и да било земен червей.

— Пределно ми е ясно, че това е трудно за вярване.

Натан повдигна рамене и обърна главата си към прозореца.

Каква е тази дивотия, какво правя тук?

Облаци от памучни пухчета отново пресичаха сивотата на небето, за да кацнат меко върху стъклената преграда, гледаща към паркинга.

— И ако ви разбирам добре, вие сте един от тези…

— … от тези Вестители, да.

— Затова ли знаехте за Кевин?

— Браво!

В никакъв случай не биваше да влиза в тази игра. Нищо нямаше да спечели, ако продължаваше да слуша брътвежите на тази откачалка, и въпреки това не можа да се сдържи и да не отбележи:

— Но вие нищо не направихте за него.

— Какво искате да кажете?

— С какво го подготвихте да направи големия скок? С какво „улеснихте мирната раздяла между живите и мъртвите“? Кевин не изглеждаше много спокоен и вглъбен в момента на тръгване…

— Ние не можем да се намесваме всеки път — призна Гудрич. — Това момче бе прекалено объркано и не бе в състояние да поработи върху себе си. За щастие невинаги е така.

Но дори и да приемеше тази хипотеза, пак оставаше нещо, което продължаваше да човърка Натан.

— Можехте да му попречите да умре. Трябваше да предупредите някого от охраната или полицията…

Гарет тутакси го спря:

— Това нямаше да промени кой знае какво. Никой няма власт да определя часа на смъртта. Никой освен това не може да поставя на разискване окончателното решение.

Окончателното решение; Вестителите; отвъдният свят… Защо не чистилището и адът, както вървят нещата?

Натан направи пауза от няколко секунди, за да подреди всички тези сведения, и каза с крива усмивка:

— Вие наистина ли си въобразявате, че ще ви повярвам?

— Тези неща не са чакали вие да повярвате в тях, за да съществуват в действителност.

— Казвам ви още веднъж, губите си времето, аз не съм вярващ човек.

— Това няма нищо общо с религията.

— Мисля си съвсем искрено, че вие сте си изгубили разсъдъка, и дори, че мой дълг е да известя за вашите брътвежи управителя на болницата.