Изпепеляване [bg]

— Не можеш да си купиш тези обувки. Не прилягат на прекрасните ти крака.

— Краката ми знаят това. — Елизабет Гембъл въздъхна и остави кафявите велурени обувки с дълбоко деколте и високи токчета върху специалната поставка. — Сърцето ми обаче настоява, че са за мен. — Тя погледна косо елегантния посребрял мъж в бледокремав костюм до нея. — Какво мислиш, Андре?

— С италианците никога не можеш да сбъркаш. — Александър Моро посочи дискретно рафтовете с вносни обувки. — По-мека кожа, по-атрактивно очертан нос и много по-добра конструкция. — Той сниши глас в поверителен шепот. — Освен това не са отворени, така че можеш да носиш силиконовите подложки на доктор Шол.

Елизабет се засмя.

Старият джентълмен я поведе към чайната през три врати от бутика за обувки, където ги настаниха на една от най-добрите маси. Елизабет Гембъл беше светска дама, а Александър Моро беше институция в Ню Орлиънс. Собственикът на чайната знаеше, че те двамата, разположени на видно място до предната витрина, бяха по-добра реклама от цяла страница в „Трибюн“.

След като им сервираха прясно запарен ароматен оолонг5 и поднос с малки, още топли ореховки, Елизабет се облегна щастлива и спокойна.

— Не знам защо гледам обувки. Според мен притежавам повече чифтове, отколкото имат в наличност в този бутик.

— Обувките са като хубавия маникюр. Не можеш да прекалиш с тях. — Андре добави малко течна сметана към чая си. — Запарили са го както трябва. Почти перфектен е. Ще им взема визитката на излизане.

Елизабет знаеше, че Андре организираше десетки светски прояви и винаги бе нащрек за нови доставчици.

— Зает ли си това лято?

— Както винаги. Семейство Едуинсън най-накрая намериха момиче, склонно да се омъжи за техния омразен Макелрой, забавляват някакъв дребен британски аристократ край езерото, а близначките на Ладо навършват седемнайсет идния месец. — Той завъртя очи. — Представяш ли си, съгласих се да организирам тържеството, при положение че едва не умрях на шестнайсетия им рожден ден.

Андре винаги бе зает. Въпреки че произхождаше от една от най-старите креолски фамилии в Ню Орлиънс, родителите му бяха направили поредица неразумни инвестиции, преди да починат. Последната катастрофа на фондовия пазар опустоши семейните активи и Андре беше принуден да продаде всички имоти, за да се разплати с кредиторите.

Без да се обезсърчи от този обрат на съдбата, Андре се сбогува с безгрижния живот, обърна се към креолското общество и се отдаде на мисията да усъвършенства неговите най-млади членове. Като личен семеен консултант той обучаваше младежите и девойките на изящни маниери, стил и финес. Планираше светските им прояви, координираше фамилните тържества и често поемаше ролята на почетен домакин. Съветваше родителите за подходящите партии и не едно семейство от висшето общество му бе задължено.