Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

Беше застанал встрани от естрадата заедно със Сокс Доналд. Отидохме при тях.

— Какво ще кажете, младежи, за сто долара? — попита Роки.

— Срещу какво? — веднага попита Глория.

— Ами вижте какво, младежи — подхвана Сокс Доналд, — имам една страхотна идея, но не мога да я осъществя сам…

— Ето ти влиянието на Бен Бърни — подхвърли ми Глория.

— Моля? — Сокс не можа да включи.

— Нищо. Продължавай — казваше, че не можеш да я осъществиш сам…

— Да, искам вие двамата да се ожените тук. Да направим една сватба, че да се порадват хората.

— Да се оженим ли? — попитах аз.

— Чакай, чакай малко. Не е толкова лошо. Ще ви дам по петдесет долара на човек, а като свърши маратонът, можете да се разведете, ако пожелаете. Не е казано, че е завинаги. Погледнете на нещата като на шоубизнес. Какво ще кажете?

— Ще кажа, че нямаш ум в главата — рече Глория.

— Тя не искаше да каже такова нещо, мистър Доналд… — обадих се аз.

— Не съм искала, друг път. Нямам нищо против да се омъжа, но защо не докарате Гари Купър или някоя важна клечка — продуцент или режисьор? Не искам да се омъжвам за това момче. Достатъчно проблеми си имам, та и него ли да гледам…

— Не е казано, че е завинаги — повтори Роки. — Това си е шоубизнес.

— Точно така — продължи Сокс. — Естествено, церемонията трябва да си бъде редовна, дължим го на публиката. Но…

— Изобщо не ви е необходима сватба, за да привлечете публика. И без това залата вече ще се спука по шевовете. Не ви ли стига, дето всяка вечер им показвате нещастници, които изпокапват по земята като круши?

— Ти не възприемаш нашата гледна точка.

— Че как да я възприема, след като отдавна съм те задминала.

— Нали искаш да пробиеш в киното, това е твоят шанс — каза Сокс. — Вече съм уредил с няколко големи магазина да ти предоставят булчинската рокля и обувките, а с един фризьорски салон да изпратят човек да ти направи косата… Ще има много режисьори и директори на продукции и ще гледат теб и само теб. А ти какво ще кажеш, мой човек?

— Ами аз не знам… — измърморих, за да не го ядосам. В крайна сметка той беше организаторът. Знаех, че ако го ядосам, все едно че са ни дисквалифицирали.

— Той казва „не“ — заяви Глория.

— Ето кой решава вместо него — подхвърли саркастично Роки.

— Е, добре — сви рамене Сокс, — след като сто долара са ви излишни, все ще се намери кой да ги оползотвори. — После се обърна към мен: — Най-малкото, сега поне знаеш кой от вас командва парада.

И той, и Роки се разсмяха.

— С никого ли не можеш да се държиш учтиво? — попитах Глория, когато те се отдалечиха. — Всеки миг могат да ни изхвърлят на улицата.