Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Намокри си лицето — казах на Глория. Точно в този миг двойка номер 35 мина пред нас, за да се опита да ни изпревари на завоя. Спринтът се оказа не по силите на момичето. То започна да залита и отпусна ръка от колана.

— Идете при двойка номер 35 — изкрещя Роки Грейво, но преди сестра или треньор да стигне до нас, момичето падна по очи, а краката му препречиха пътя. Ако бях сам, щях да го заобиколя, но Глория беше увиснала на мен и се уплаших, че като свия рязко встрани, тя ще изгуби равновесие. (Никак не беше лесно да правиш завой с увиснало на теб момиче.)

Извиках: „Внимавай!“ — но предупреждението дойде много късно за Глория. Тя се препъна и ме повлече със себе си, а докато се усетя, четири-пет двойки се бяха строполили една върху друга на земята и се опитваха да станат. Роки каза нещо по микрофона и публиката затаи дъх.

Изправих се. Нищо ми нямаше, но коленете ме смъдяха и разбрах, че са обелени. Сестрите и треньорите се спуснаха, започнаха да дърпат момичетата и отнесоха Глория и Руби на леглата в средата на залата.

— Нищо сериозно не се е случило, дами и господа — каза Роки. — Паднал — станал, няма страшно… Когато има дерби, всеки миг носи изненади… Докато състезателките останат зад чертата, партньорите им ще трябва да правят по две обиколки, които ще се броят като една за двойката. И така, състезатели, отстъпете вътрешната страна на пътеката на младежите, които продължават състезанието соло.

Започнах да ходя много бързо, за да не изгубим позицията си. След като Глория вече не висеше на колана ми, стори ми се, че съм лек като перце. Една сестра и треньорът се занимаваха с нея, а докторчето прослушваше сърцето й. Сестрата й даде амоняк, а треньорът масажира краката й. Друга сестра и друг треньор се грижеха за Руби. Направих сам четири обиколки, преди Глория да се върне. Беше много бледа.

— Ще издържиш ли? — попитах и забавих темпото. Тя кимна утвърдително. Публиката ръкопляскаше, тропаше с крака, а Роки бръщолевеше по микрофона. Руби също се върна, но и тя не изглеждаше по-добре.

— Спокойно — чух гласа на Роло зад себе си. — За вас няма нищо страшно.

В този миг остра болка прониза левия ми крак, премина през цялото ми тяло и ме блъсна в главата, сякаш щеше да я спука. Помислих си: „Боже мой, парализирах се“.

— Разтърси си крака, разтърси го — посъветва ме Роло.

Изобщо не можех да го сгъна. Беше като вдървен. Не ми се подчиняваше. На всяка стъпка главата ми се цепеше от болка.

— Двойка номер 22 пострада, състезателят е получил схващане на крака — съобщи Роки по микрофона. — Треньори, бъдете готови…

— Разтърси си крака, разтърси го — повтаряше Роло.

Забих пета в пода, но ме заболя дори повече.

— Разтърси си крака, разтърси го…

— Боли ме, бе… садист такъв.

Двама от треньорите ме грабнаха под мишниците и ми помогнаха да се добера до леглото.

— Вижте храбрата състезателка от двойка номер 22 — поде Роки, — крехката девойка Глория Бийти. Забележете колко е упорита. Продължава състезанието соло, докато партньорът й е извън играта поради схващане на крака… забележете с какво темпо преодолява обиколките. Отстъпете й вътрешната страна на пътеката, състезатели…