Няма нищо по-хубаво от лошото време
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #2
- Год: 1974
- Язык: болгарский
- Год: Български писател
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Няма нищо по-хубаво от лошото време». Краткое содержание книги:
И все пак успехът с Ана не е дребен. Особено като бъдеща възможност. Стига да не възникне някоя засечка и връзката да продължи нормално.
На седмия ден от началото на нашата любовна епопея, когато вечерта се прибираме в квартирата на Мерчериа, Ана ме предупреждава, че не е изключено Моранди внезапно да се появи на хоризонта.
— Той обикновено се бави в Женева към една седмица — и щом се върне, веднага идва тук.
Това е казано просто за сведение и безразличието на жената към вероятната опасност ми се вижда странно.
— А какво ще стане, ако Моранди ни завари?
— Няма да ни завари. Ще излезеш през черния вход.
— Значи, цяла нощ ще седим нащрек.
— Глупости. Ако не дойде до десет смятай, че изобщо няма да дойде.
Ана ми показва за всеки случай коридорчето към черния вход и стълбището, отдето трябва да се измъкна. Тя би си спестила тоя труд, ако знаеше, че още предните дни съм разучил грижливо тия неща, додето тя е правела покупките за нашите късни закуски.
Жената сваля роклята си, тая същата от сива дантела, и облича пеньоара. После се упътва към банята. Тъкмо в тоя миг на вратата се позвънява трикратно и настойчиво.
— Моранди — казва спокойно Ана. — Тръгвай.
— Не отваряй, преди да чуеш, че съм излязъл.
— Знам — кима тя. — Тръгвай.
Което и правя. Но веднаж излязъл на стълбището, не се спускам надолу, а оставам до вратата, за да извърша една дребна операция върху звънеца. Тоя звънец виси тук навярно маса време неизползуван, защото е развален, и ето че сега е дошъл часът да влезе отново в действие, макар и не като звънец, а като проводник. Звънчевият механизъм е окачен в коридорчето до самата врата на спалнята. Своевременно съм поставил в металната полусфера на механизма едно дребно по размери, но твърде чувствително микрофонче, като съм го скачил за жичката. Остава само да свържа отсамния край с една малка мембрана, за да мога да участвувам поне като слушател в предстоящия разговор. Това е именно и операцията, която извършвам.
— Тук е имало някой… — чувам слабо, но достатъчно ясно гласа на Моранди.
— И сега има някой… — отвръща гласът на Ана.
— Искам да кажа, някой външен. Това не е миризмата на твоите цигари.
— Вярно. Преминах на «Кент».
— За всичко имаш готов отговор — прозвучава отново недоволният глас на мъжа.
— Както и ти за всичко си готов да правиш кавги. Сигурно пак ти се е случило нещо неприятно…
— Неприятности — колкото щеш.
Настъпва известна пауза.
— Разказвай де, какво чакаш — чува се гласът на Ана. — Знам, че докато не разкажеш, няма да ти мине.
— Нищо определено. Просто имам чувството, че нещата се сгъстяват около мене… че ме подозират… че ме следят…
— …Че не си добре с нервите, че виждаш призраци… — довършва жената.
— Не са призраци. Имам опит в тия работи. Не мога да разбера само откъде идва всичко това.
— Няма откъде да идва освен от самия тебе. Ако не си споделял с никого нищо…
— Не съм. Но може ти да си споделяла.
— Глупости — отвръща Ана.
Обаче гласът не звучи съвсем уверено.
— Ти толкова бъбреш по приятелки и по фризьорки, че навярно сама не знаеш какво си приказвала и какво не.
Ана мълчи.
— Кажи де Ако нейде случайно си изтървала нещо, по-добре е да ми кажеш. Имам предвид, че ония не се шегуват.
— Кои «ония»?
Напрягам слух, но Моранди само избъбря с раздразнение:
— Не е важно кои. Важното е, че не се шегуват. За твое сведение Конти не е бил застрелян за пари, а задето е бъбрел.
— Защо не си ми казал по-рано?
— Защото едва в Женева го узнах. И не мисли, че ако това, което се е случило с Конти, се случи и с мене, ще бъдеш пощадена.
Отново настъпва пауза. После се чува гласът на Ана, тихи съвсем изменен:
— Карло, страх ме е…
— От какво те е страх? Какво си направила?
— Нищо не съм направила. Но тия дни около мен е увърташе един тип… Аз, разбира се, го отрязах, но той се увърташе…
— Какъв тип?
— Някакъв белгиец… представяше се за търговец… увърташе се и подпитваше за тебе… Аз, разбира се…
— Как се казва тоя търговец? Къде живее? — прекъсва я грубо Моранди.
Не дочаквам отговора. Крайно време е да видя накъде извежда това черно стълбище.