Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Скъпа моя, какво ти каза, че толкова те разстрои?
— Той ме очакваше. Отвори ми заключения си шкаф, за да видя какво има вътре. Намерих… нищо съществено.
Тя наведе глава. В съзнанието й се върнаха забранените образи. Дори на Мариан не можеше да разкаже какво й бе причинил, нито пък да признае собственото си объркване, или пък страха, които бе сграбчил гърдите й.
Мили Боже, какво бе сторила?
Как можеше да предизвиква този… звяр и да се надява, че ще спечели?
След като вечеря заедно с Мариан, вече беше взела решението си. Дрейк Херик беше прав по отношение на едно нещо — днес бяха пресекли реката Стикс. Но ако той смяташе да превърне живота й в ад, щеше да страда.
Икономът почука и влезе.
— Ваше благородие, граф Суонлий и синът му искат аудиенция.
Мариан изтри устните си.
— Нека влязат, Колтър. Кажи на стюарда да донесе още два комплекта прибори.
Лицето на Хенри беше изпито от умора, когато седна, но кимна в отговор на въпросителния й поглед.
— Намерих идеалното място.
Калиста разговаряше с Мариан, докато двамата мъже вечеряха. Когато махнаха чиниите им, Мариан кимна към Хенри.
— Искате ли да се оттеглим, за да изпиете портвайна си.
— Не тази вечер, Мариан. Между другото, искам да ти благодаря за прекрасната вечеря. — Хенри се изправи. — Трябва да покажа на Калиста помещението, което намерихме, затова трябва да я отвлека за малко. Ако не действаме бързо, може да нямаме възможност да наддаваме. Мястото се продава на добра цена само защото собственикът му е задлъжнял.
Веждите на Мариан подскочиха нагоре.
— Да не би да става дума за градската къща на Кимбал?
Калиста погледна към Хенри.
Той обаче не отвърна на погледа й, а тръгна към вратата.
— Точно така. Как разбра?
Мариан познаваше подробностите от стария скандал, Калиста знаеше това.
— Просто така — отвърна сухо тя.
Тя ги изпрати до изхода. Хенри помогна на Калиста да сложи наметалото си.
— Нареди да изкарат каретата ми, Колтър — заповяда Мариан. Тя махна с ръка на фалшивия протест на Хенри. — Изглежда, ще вали сняг. Не е необходимо да се друсате в открита каруца. Ще останеш ли тук за през нощта, Хенри? Винаги си добре дошъл.
— Възнамерявах да се върнем в провинцията, Мариан.
Мариан се намръщи.
— Разбойниците по северния път са станали много смели напоследък.
— Имаме оръжие. Имаме много да обсъждаме, ако искаме да започнем преди края на месеца. Не можем така да ти се натрапваме.
— Толкова скоро? — Калиста оправи бонето си. — Би трябвало да изчакаме, докато се открие сезонът. Няма да имаме много клиенти, ако времето е студено.
— Точно затова трябва да отворим сега. Някои от другите игрални домове са затворени. Това ни дава възможност. Куотърмейн настоява да отворим колкото е възможно по-бързо.
А това, което иска Куотърмейн, го получава. Защо винаги беше заобиколена от опортюнистични мъже? Калиста се уви в наметалото си и го стегна толкова силно, че се закашля.
— Ти и Саймън може да се върнете, щом искате, но аз оставам при Мариан за няколко дни. — Тя прегърна приятелката си. — Няма да се бавя, Мариан.
— Колтър ще те изчака. Приятна вечер на всички.
Тежките врати се затвориха след тях.
— Но, Калиста, имаме нужда от помощта ти — обади се Саймън, следвайки сестра си надолу по стълбите. — Трябва да се поръчат завеси, стаите да се подредят…
— И всичко това мога най-добре да свърша, като съм в Лондон. — Калиста разгледа фенерите по улицата.
Хенри присви очи към нея.
— Какво е станало днес? Тази сутрин ти беше абсолютно против да оставаш при Мариан.
Хенри вече бе изразил неодобрението си, когато му каза за облога, затова Калиста само сви рамене.
— Просто каприз. Дори благоразумните жени понякога проявяват капризи.
— Защо имам чувството, че планът ти определено не е благоразумен?
— Какъвто бащата, такава и дъщерята. Трябва ли да повярвам, че само съвпадението те е довело в залата на Кимбал?
Глава 3
— Ако искаме да привлечем подбрана клиентела, това е най-доброто място. Нали така, Саймън? — каза Хенри.
— Да. Защо, по дяволите, винаги трябва да си такъв инат, Листа?
Защото един от нас трябва да бъде. В главата й нахлу споменът за прегръдката й с Дрейк Херик. Тя спусна още по-ниско качулката си, доволна от тъмнината. Не протестира повече, защото не искаше да бъде лицемерна. Освен това зарът беше хвърлен. Тя се усмихна мрачно. В този случай — буквално.
Калиста прие подадената й от Хенри ръка на слизане от каретата и се спря пред металната ограда, за да огледа къщата отвън. Градината беше занемарена, входната врата имаше нужда от боядисване, няколко от керемидите на покрива липсваха. Но въпреки това сградата изглеждаше царствена.