Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Някъде в далечината прозвуча звънец, но Калиста реши, че сигурно е от вратата на магазина.
Покланяйки се, мистър Хейнс най-после отвори вратата пред Мариан.
В мига, в който вратата се затвори, Калиста скочи на крака.
Провери първо в бюрото, но в чекмеджетата имаше само досадни счетоводни книги, сметки и разписки за продажби. В най-горното чекмедже имаше пера за писане, мастилници, печати и восък. Безобидно.
Ядосана, Калиста затвори чекмеджето. Замръзна на мястото си, когато й се стори, че чува звук от стъпки, но когато това не се повтори, се успокои. Огледа стаята. На едната стена имаше полици, покрити с книги, които не привлякоха вниманието й.
Очите й заблестяха обаче, когато видя шкафа зад вратата. Изтича натам и го отвори бързо. Вътре имаше няколко заключени чекмеджета. Върна се до бюрото, взе ножа за рязане на хартия от най-горното чекмедже и се върна при шкафа. Те скоро щяха да се върнат, а Бог знае кога щеше да има друга подобна възможност.
Ровеше в ключалката, опитвайки се да не нарани лакираното дърво, когато зад гърба й се чу изщракване. Калиста се вцепени.
— Намерихте ли нещо интересно? — попита глас, който Калиста си спомняше твърде добре.
Ножът за хартия се изплъзна от безчувствените й пръсти. Обърна се бавно, подпирайки се на шкафа. Той сякаш отново бе излязъл от нищото, зад гърба му зееше тъмна дупка в стената, където преди бяха лавиците с книги.
Този път нямаше наметало. Черната му копринена риза и панталони подчертаваха всеки детайл на мъжествената му фигура. Драконовата му маска този път изглеждаше причудлива, а не зла. Беше от червено кадифе. Косата му, гарвановочерна, беше прибрана на врата с кожена каишка.
Калиста прехапа устни, търсейки подходящо извинение, но не можа да намери никакво.
— Не още. Ако излезете така, както влязохте, може би ще успея да открия нещо.
Той ритна библиотеката и тя се върна на мястото си до стената.
— Вие, скъпа моя, сте най-смелата жена, която съм срещал. — Той тръгна към нея. Под прилепналите му дрехи играеха мускули и Калиста отново изпита усещането, че този мъж е по-скоро звяр, отколкото човек.
Тя обаче не помръдна от мястото си дори когато той дойде съвсем близо до нея, дори когато протегна ръка… Тя си пое рязко въздух. Малък меден ключ висеше от ключодържател с формата на драконова глава. За нейна изненада той я заобиколи и отвори всички чекмеджета.
След това се отдръпна, махна с ръка и се поклони.
— Всичко на вашите услуги, лейди.
Калиста го погледна. Прииска й се да свали маската му. Той очевидно очакваше да я засрами, но май имаше да научи някои неща за нея. Тя се обърна, отвори най-близкото чекмедже. Зарчета от слонова кост, карти. В следващото чекмедже имаше купчина гвинеи. В последното, голямото в средата, нямаше нищо, освен една дълга книга. Тя я извади, очаквайки той да й я вземе, но той само кръстоса ръце, вперил поглед в нея.
Тя разгърна пожълтелите, очевидно доста прелиствани страници. Книгата беше много стара. Пое си рязко въздух. От линията на косите й изби руменина и обхвана цялото й лице. Проклет да е, явно е искал да намери това. Вместо да пусне книгата, както толкова много й се искаше, тя се насили да прочете заглавието. Кама Сутра. Това не й говореше нищо, но картинките вътре предизвикваха странно чувство в долната част на корема й. Особено в негово присъствие.
— Доста лошо изкуство всъщност. — Тя не вдигаше глава, за да не издаде изчервяването си.
Картинките, изобразяващи сексуалния акт, бяха разнообразни и ясни, но единството на мъжа и жената притежаваше някаква първична сила, някаква страст, която се излъчваше от старите страници.
Той я наблюдаваше, свел леко глава.
— Картините очевидно не ви изненадват. А това улеснява нещата.
Победена, Калиста върна книгата на мястото й.
— Какво улеснява?
— Нашата борба. Поласкан съм, че приехте предизвикателството ми. Така и предполагах, че ще направите. — Той направи крачка напред.
Тя отстъпва, докато ръбът на шкафа се заби в гърба й. Подозрението забулваше красивите й зелени очи.
— За какво, по дяволите, говорите?
— Какъв език! — Той сложи ръце на двете врати на шкафа, правейки всякакво движение от нейна страна невъзможно. Наведе глава, докато дъхът му, ухаещ на мента и кафе, погали горещите й бузи. — Знаех, че ще дойдете, макар че не очаквах това да стане толкова бързо. Клайд е получил нареждания да ви доведе в офиса и да ви остави тук сама…