Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Значи точната дата е определена, така ли? — попита Ранулф.
Тео се възползва от разсеяността на великана и затърка с кесията гръдта му.
— На този въпрос може да отговори единствено моята господарка.
— И кой е щастливецът?
Тео удвои предпазливостта си — Рейна обикновено отблъскваше подобни въпроси. Нима можеше да каже, че е Дьо Ласел, след като всеки миг можеше да се появи Дьо Аркур и Рейна да го вземе за съпруг. Следователно, помисли си той, Ранулф Фиц Хю не знае, че до този момент името на бъдещия съпруг не е било споменавано.
— Това е вътрешен семеен въпрос, но съм убеден, че сър Хенри ви е осведомил.
Ранулф изръмжа недоволно. Момчето му се изплъзваше отново и това никак не му хареса. Съвсем близко до ума бе, че венчавката ще се състои съвсем скоро — особено пък след събитията от сутринта. В такъв случай обаче защо беше тази тайнственост около името на мъжа, който щеше да измести Ротуел? Ако Ротуел му е казал истината, този човек не ще да е бил избран от баща й. Следователно конците се дърпаха от графа на Шефърд. Никоя жена не би си позволила да действа на своя глава или дори да прекъсва годежа. Та нали в такъв случай презреният мъж можеше да събере армия и да я хвърли срещу нея; или да наеме преследвач, както бе сторил Ротуел. Защо тогава графът я е оставил толкова време без закрила? Ако е държал да я даде на друг мъж, е трябвало да побърза, тъй като неомъжената дама е лесна плячка за всекиго. Бе застанал пред истинска загадка, но всъщност всичко това нямаше никакво значение. Задачата му се състоеше в следното — да отведе младата лейди при Ротуел. Точно тъй щеше и да стори. Изобщо не го засягаше кой в крайна сметка ще стане собственик на Клайдън. Естествено, щастливецът беше за завиждане, тъй като имението бе великолепно. Единственият недостатък бе, че същият този човек трябваше да вземе заедно със замъка и една женичка с ръст на дете, която обаче раздаваше заповеди като военачалник. Но и този факт не бе от значение. И гърбава, и саката да бе жената, пак щеше да е желана съпруга, тъй като Клайдън бе неин.
Вглъбен в мислите си, Ранулф не забелязваше действията на Тео. Внезапно обаче осъзна, че юношата стои до него, потопил ръка във водата, и движи кесията по вътрешната страна на бедрата му. Ранулф се вцепени, връхлетян от внезапно подозрение. Нима животът бе опротивял на този момък! Съмненията му се оправдаха напълно в мига, в който ръката на момчето се плъзна още по-нататък и се озова не там, където трябваше. Ранулф обърна лице към Тео, чиито очи бяха придобили стъклен отблясък и буквално го изпиваха. Последва светкавична реакция.
Таванските греди се разлюляха от яростния му рев, той сграбчи момчето и с едно единствено движение на ръката го запокити напряко през стаята.
— Гръм и мълнии, тази жена ми изпраща да ме къпе мъжеложец!
Тео се изправи с усилие на крака и продума навъсено:
— Трябваше само да кажете „не“ и нямаше да ви притеснявам.
— „Не“ ли? — извика Ранулф, невярващ на ушите си. — Ти, гаден малък помияр! Благодари се, че още не съм ти отскубнал оная работа и не съм ти я натикал отзад. Изпарявай се, докато не съм си променил решението! Хайде!
Тео излетя като тапа от стаята. Ранулф проследи бягството му с поглед, искрящ от гняв. Не бе достатъчно предпазлив. Поведението на Тео бе твърде женствено и би трябвало още в началото да се досети с кого си има работа. Заблуди го подозрението, че стопанката е изпратила момчето като съгледвач, нещо, което изобщо не отговаряше на истината. По дяволите, дамата да не си мислеше, че е някой от проклетите содомити? Нима наистина приличаше на такъв? Е, всъщност тези неща не личат от пръв поглед, нали?
Всички тези мисли преминаха бързо през ума му и гневът му се уталожи. Дори и за краля се носеше мълвата, че предпочита да споделя ложето си с момченца; нищо, че бе безстрашен войн с великански ръст. В живота се срещаха мъже, които обичаха и двете неща, други пък предпочитаха или само едното, или само другото. В църквата често се проповядваше на тази тема и Ранулф бе наясно с широкото разпространение на това противоестествено влечение. И все пак до този момент никой не се бе одързостявал да се сближи с него по този начин. Този женчо Тео трябваше да благодари на Бога, че Ранулф не го разкъса на парчета.
ГЛАВА СЕДМА
Рейна рядко използваше столчето, което бе поставена за нея в средата на ваната, застлана с кърпи. И този път тя не седна върху него. Чувстваше потребност да се потопи дълбоко в горещата вода, за да се отпуснат мускулите й и да спрат болките. Тъй като бе малка на ръст, не й бе нужна чак толкова много вода. Във ваната имаше мирово масло, чийто екзотичен, сладък аромат я успокояваше. Тя откри маслото в товара със съкровищата, изпратени от баща й и от този момент се влюби в този аромат.