Заговорът „Ханаан“

Тя поклати глава, усмихвайки се.

— Това е добре за теб. — Синди отпи още кафе и после сбърчи вежди. — И така, защо си тук?

— „Абът и Уиндзър“ се занимават с наследството на Маршал. Те ме наеха, за да изясня някои неща. От колко време познаваш Маршал?

— От около две години.

— Колко пъти вие двамата… е, сте се виждали?

Тя замълча за момент.

— Приблизително два пъти месечно през последните шест месеца. Всяка втора сряда на месеца. Преди това — веднъж месечно.

— За какво си говорехте?

Тя се усмихна.

— За всекидневни неща, просто обичайните приказки. За времето, за новините. Понякога той говореше отвлечено за някой свой съдебен случай — даване на показания под клетва, за апелативни спорове, исковете на „Ин ре Ботълс и Канс“.

— Споменавал ли е някога нещо за Ханаан?

— Ханаан? — Тя се намръщи, докато мислеше. — Не, до колкото си спомням.

— А за домашно животно?

— Не.

— Някога чувала ли си за домашно животно на име Ханаан?

Тя поклати отрицателно глава.

— Никога не съм чувала за Ханаан.

— Спомняш ли си нещо друго, за което сте си говорили? Каквото и да е? — попитах аз.

— Не, не си спомням. — Тя замълча за момент. — Когато се срещнахме за първи път, той ме разпитваше за конкурса. Не знам защо се интересуваше.

— Какъв конкурс?

Тя се изчерви.

— Конкурсът за красавици „Мис Съединени щати“.

— Не те разбирам.

— Аз участвах в него, Рейчъл. През 1985 година. Преди да срещна Греъм. Заех третото място.

— Да не се шегуваш?

— Не. През 1985 година бях „Мис Илинойс“. — Тя се усмихна.

— Поздравявам те.

— Все едно, че е било през някой друг живот.

— В много такива конкурси ли си участвала?

— Оттогава не. — Тя допи кафето си. — Започнах славната си кариера на шест месеца. Обявиха ме за най-сладкото бебе в Пеория. Нали знаеш конкурсите, които вестниците спонсорират и публикуват снимката на „най-сладкото бебе“, което обикновено се усмихва широко с беззъбата си уста.

— Велико е.

Синди се изправи.

— Ще донеса мляко и плодове. Гладна ли си?

— Не, благодаря.

Тя замълча за момент и после се усмихна.

— Ще ти покажа нещо.

Отиде до спалнята и донесе оттам албум, пълен с вестникарски изрезки и снимки, и го постави върху масичката за кафе. Името й бе изписано със златни букви на обложката: Синтия Ан Рейнолдс. Тя се наведе напред и разтвори албума на първата страница.

— Наслаждавай се — каза тя, сочейки първата страница. — Ще се върна след малко.

Облегнах се на дивана и се вгледах в избелелите вестникарски изрезки от „Пеория нюз“. „СЙНТИЯ — НАЙ-СЛАДКОТО БЕБЕ НА ГОДИНАТА“ бе заглавието над първата снимка, показваща едно усмихнато голо бебе с панделка на врата, легнало по корем. До снимката с ръка бе написано следното: „3/12/63 П.Н. — Синтия извоюва първата си награда! Това е само началото за моята сладка принцеса!“

Синди се върна с чаша кисело мляко и ябълка. Отряза си парче от ябълката, след като седна по турски на дивана. Разгъна роклята си върху скута си.