Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Третое, узели от Александровая история това, ала я претворили по нихное обичай на баснотворная и люжная история и сказуват, како в някой време бил някой народ маловозрастнии человеци, що им било името аджуч-маджуч (воистину това са узели от светое пророческое писание, що сказуват пророк Иезекеил47 за някой народ що го назовават агог-магог, ала това истинное пророческое писание обърнали го они на лъжепророческое писание обърнали го они на лъжепророчество корановое по нихное нетрудное обичай).

И сказуват зарад тоя народ: человеците толкова са мали на возраст, почто един воин от них хоче да си приверзи коня от босиляковий строк и на него хоче да си повеси и одеждите, и оружието и под негова ясен хоче да легне и да спи като някой от нас сеги, коги спи под старий и густий явор. И още ноий малий народ на возраст, коги найдут някой нашей ботуш, тогива хочут да рекут между себе: що ли голямая хижа найдохме за седение.

Зарад тоя претворний народ баснословят мохамеданите, како живей зади тоя свят, що има на тоя свят от синора му надалеко другий свят, по-голям и по-широк от тоя свят. И тоя народ някое време лютая войска и баталия имали били сас великаго царя Александра и не хочели да го пустят да поиде до животная вода, и много му препона на пут учиняли. Ала цар Александро поразил ги сас оружие свое и надвил ги, и загонил ги зади някоя каф гора, и тая гора оградил цар Александро сас медная стена, и остали тамо да живеят и до днес, ала сас Божие повеление хочут да седят тамо до края света зади оная медная стена. И близо край света хочут да насилят и да нападнат на тоя свят. Ала и друга една голямая и по-добра приказка буесловят. Сказуват зарад тоя народ аджуч-маждуч, како ги й оградил тогива цар Александро сас медная стена и закличил ги, ала они всякоги са трудят непрестанно и силят са да биха разсипали и разрушили оная медная стена и да биха могли да излязат оттамо и да ги нападнат на тоя свят. Ала като не имат оружие сечива желязная да разрушат оная стена, а да направят не могат, затова на всякий вечер от перваго часа нощнаго всите наченат сас язиците свои да ближат оная стена до утренняя зара и тако докъмто близо сомнение толкова утенулват оная стена, почто остане тенка колкото луковая ципица. И они, като видят, като стена како е останала толкова тенка, и надеят са без сумнение хочут да излязат. И тогива всите викнат сас един глас рекут: „Ето сеги хочем да излезем.“ И като рекут они тако, ала Бог той час пак отневидимо направя оная стена цяла и дебела, каквото е била отнапред. И тако они по вси нощи ближат оная медная стена, ала Бог я пак обновлява. Тако си они мучат непрестанно сас суетний труд всякоги напусто. Но коги повели Бог да сверши тоя свят, тогива они карли хочут да вручат себе на волята Божия и хочут да рекут: „Ето, изволи Бог сеги да излезем“, и тако Бог да им подаде позволение да прилижат и да разсипят оная стена. И тогива хочут да потекут като силная вода и да нападнат на тоя свят по всея земля и тако хочут да поядут и да потребят вси человеци и вси животни като някоя трева. Токмо еднии муслимани хочут да останат неповредени, почто мнят, како хоче да буде Бог токмо них да опази и да ги уварди. И това хоче да буде по Божию строению, колкото да ги изпита Бог сас Антихриста и да види дали стоят твердо и крепко на муслиманская вяра. (Ето первое потребление гявуром, що не има да остане ни жив на землята.)