Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Зарад новите дяволи мнят, каквото рекохме и по-напред, како са на всякий ден раждат и умножават ся от нечистота, що произходи от возбраненное смешение плотское. Затова и думат, како тоя курварский и содомский грях, коги са много повторя, он не е толкова тежок и грях, коги са много повторя, он не е толкова тежок и мерзостен на Бога зарад другое нящо, токмо зарад почто са умножават дяволи много. Ала докле й жив ония человек на свето, ония дяволе, що са произишле и родили са от неговая нечистота, другиго человека не вредят никак. А коги умре ония человек, тогива онии дяволе наченат да повредяват и другите человеци и да ги изкушават, и на грях да ги приводят.

А зарад Денница Велзевула, що го они Иблис наричат, тако и они зарад тая гордост грях му приписуват и думат, како е он Богу насреща два пути согрешил Богу; перво, като создал Бог Адама и повелял на все создание свое да са поклони Адаму, почто е человек от все создание Божие и най-почестно и преизящно, и по Божию повелению поклонили му са вси ангели и другое все создание Божие учинили послушание.40 А Ибилис рече на Бога: „Аз това не мога учини.“, и сас своята гордост похулил Божие премудростное речение, каквато Коран сказува на 27 глава41: Ибилис рече зарад себе си, како е он по-много честнейший от человека, почто е сияние огненное като нур, и по-преднейший создание да са поклони на перст.

Второе, сказуват мохамеданите, като видял себе Иблис, како е отпаднал от ангелскаго светлаго сана, тогива не токмо поискал да покаже себе равен сас Бога, но помислил да убий Адама и хочеше да изтреби все создание Божия, що е от него по-добро. И като видя, како не е возможно да убий Адама, почто го Бог создал безсмертен, а он наченал другая икономия — дано го би прелестил да го подстори да яде от райската пшеница и да потъпче Божия заповед, що му е Бог поръчал от нея да не яде. И тако умисъл свой изполнил и подсторил Адама, та ял от тая пшеница и навел смерт на Адама и на все род человеческий. И оттогива обявил себе, како е на все Божие повеление противник и супостат, и осужден бил от Бога на вечния казни. И тако сас своя гордост и сас свое прежное кичение пребивает и до днес и труди ся вся своя грешка на Бога да я возлага.

У един ден, сказуват, поишел при ангелския собор да ги изпитва и искал да привлече и них на свое намерение. И рече: „Да ви питам аз вас една дума да ми подадете ответ, ала истинно. Первое, Бог мене знай, како имам мукаетлик всякоги да изкушавам человеците и да ги прелестявам на зло. Защо мя создаде? Второе, он знай моето обичай и мое намерение, како съм склонен на зло и не хоча да буда тому послушен, ами защо ме учини таков? Третое, он знай, како не хочу да са поклоня Адаму, и защо мя создаде таков упорличав? Четвертое, аз му рекох, како не е возможно мене другиму да са поклоня освен самому тому единому, ами сас тая реч що му согреших? Пятое, он знаяше, како хочех аз да прелестя Адама. Защо ме пусти да влязох у рая? Че да не бих аз влезъл. Адам не би излязъл. Шестое, че мене беше моя вражда и душманлик токмо сас Адама. Ами като согреши Адам, защо наведе Бог смерт да обладава над вси синове неговии и мене защо попустил тако да ги изкушавам и да ги прелестявам? Седмое, простих от бога живение и подари мя. Не ли би по-добре било да би и на мене смерт навил и тогива би свето и человеците от моето изкушение свободни били би?“ И ангелите на тая хората какон ответ да му подадут недоумяваха са. Тогива Бог им вложил на ум тако да му рекут: „ти да би разумел провидение Божие, а ти би себе си покорил на Бога и не би питал таковии скритии и потаении вещи на Божията премудрост.“