Цвят от скреж
- Автор: Бирмингъм Соня
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Нейкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цвят от скреж». Краткое содержание книги:
Рейвън седна на рогозката и я загледа как се приближава към него с малка кожена торбичка, пълна с шишенца домашно приготвени лекарства. В първата нощ след свадата тя беше намазала раните му със смес, взета от тази торбичка, и му беше дала някаква отвара, която беше облекчила болките му.
Рейвън се замисли за Слоупи и стисна здраво челюст. Беше разбрал, че негодникът си беше тръгнал само защото Мисти беше насочила карабината към него. Той можеше да инсценира нещастен случай в гората, за да й погоди номер. Беше достатъчно лукав и злобен, за да го направи. А можеше и да се върне при колибата й, което щеше да бъде още по-лошо. Слоупи и неговата банда бяха променили намеренията на Рейвън. Сега той беше длъжен да остане при Мисти до завръщането на Езра. Мисти имаше нужда от закрила, а Лъки и дядо й не можеха да й предложат такава. Рейвън разбираше, че може да подрони репутацията й на честно момиче, ако остане, но реши, че при така стеклите се обстоятелства безопасността й стои на първо място.
Когато тя потопи едно меко парцалче в мехлема и започна нежно да го втрива в раните му той попита, уж случайно:
— Какво ще кажеш, ако остана при теб, докато Езра се върне.
Тя отвори широко очи, отпусна ръка и го погледна право в очите.
— Ако си мислиш, че трябва да ме защитаваш от Слоупи и неговата банда, забрави. Не се страхувам от тези негодници!
Рейвън се засмя тихо, защото тя беше реагирала точно така, както беше очаквал.
— Не мислех за Слоупи — излъга той. — Мисля, че мога да те науча на някои медицински умения. Да ти дам малко…
— А какво грешно има сега в моите медицински грижи? — прекъсна го тя разгорещено. — Хората на мили наоколо казват, че аз съм най-добрата лечителка в долината.
— Да, разбира се — побърза да отвърне той. — Но аз мога да те науча как да шиеш рани и…
— Аз вече знам — сряза го тя и отново започна да маже раните му.
— А можеш ли да го правиш така, че да не остава белег! — Тя преустанови движенията на ръката си и бавно наведе глава. Той хвана брадичката й, повдигна главата й и се взря в лицето й. — Мога да те науча да наместваш счупени кости, да познаваш кога млякото на майката не е достатъчно и на още много други неща, които биха помогнали на хората от долината. Не искаш ли да се научиш на тези неща? — Очите й блестяха възбудено. Рейвън се досещаше, че тя иска той да остане, но не иска да признае, че и неговата медицина помага на хората така добре, както и нейната — А пък ти ще ме научиш как действат някои от билките — каза той, за да погъделичка гордостта й. — В медицинското училище не говореха за природни методи на лечение.
Тя го погледна замислено, а после лицето й грейна.
— Разбира се! Ще те науча как лекуват всички билки, които могат да се намерят в гората, стига да искаш.
— Добре, значи се договорихме — каза той. Изпитваше огромно облекчение, че тя прие предложението му.
Вятърът се беше засилил, температурите бяха паднали. Мисти се залови отново да почиства раните му, а изстиващата колиба издаваше звуци, подобни на пукане на съчки.
— Чуваш ли този шум? — попита тя и намаза с мехлема лошо ударената му буза. — Някои от хората мислят, че в долината има призрак, но аз не вярвам.
— Хората тук сигурно са много суеверни, нали?
Тя въздъхна и остави шишенцето на рогозката.
— Да. Повечето от тях не смеят да засадят кедрово дърво, защото вярват, че когато то израсте толкова високо, че сянката му да е дълга колкото ковчег, някой от семейството ще умре — отговори тя и завърза торбата. Взе едно дърво от дървената кутия, в която те бяха поставени, хвърли го в огъня, пламъците лумнаха и осветиха колибата. После тя го погледна с очи, пълни с почуда. — Разказват се истории за пантери — духове и полудели кучета и други такива. Хората вярват, че не бива да се люлее празен стол, да се пее преди закуска и да се реже косата на детето, преди да е навършило годинка. — Изражението на лицето й омекна. Тя му се усмихна и усмивката й разтопи сърцето му. — Но наистина е ужасен късмет, ако видиш червеношийка в коледния ден или намериш щурец в колибата си.
Сенките отново се настаниха в стаята. Той погледна лицето й, толкова прилично на детско, и разбра, че за хората от планините Озарк религията и суеверието са неразделни, че те живеят заедно в сърцата им. Взе малката й длан в своята.