Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Марко изпращаше редовно пари на майка си и на по-големия си брат Паоло, който така и не се оправи напълно след войната и двегодишния престой в английския лагер за военнопленници. Сестра му Кристина, която през 1943 беше офейкала с един офицер от съюзническите армии, накрая беше открита в Катания, където изкарваше хляба като проститутка. Марко изпрати при нея един свещеник, който да я придума да се откаже от този живот, и й отпусна зестра от сто хиляди лири; тя се надяваше скоро да се омъжи за някакъв майстор от фабрика за пластмаси. Марко непрекъснато настояваше майка му и брат му да се преместят при него в Палермо, но както изглежда, те бяха доволни от живота в планинското село и му отказваха под разни предлози.
В средата на август полковникът от склада предаде на Марко бележка от Брадли, който го канеше на среща в Парко дела Фаворита. Отиде с известно нежелание, предчувстващ, че го чака неприятност. Брадли, когото той не беше виждал от май, му стисна ръката до болка, ощастливи го с актьорската си усмивка и два пъти му благодари, че е дошъл. Седнаха под палмите на разкошна стара скамейка от ковано желязо във викториански стил. Мина доста време, докато американецът стигна до същината на въпроса.
— И кога очаквате детето?
— След два месеца.
— Чудесно — рече Брадли. — Сигурно се вълнуваш много?
— И двамата се вълнуваме.
— У дома ли ще ражда?
— В болницата Санто Анджело.
— Това е най-добрата болница. Разправят, че е обзаведена с много съвременна техника. Ще я гледат добре.
— Запознаха ме с главния гинеколог — каза Марко.
— Чудесно. Друго си е да имаш връзки. Какви са плановете ти за близко бъдеще?
— Надяваме се да отидем на почивка, щом Тереза бъде в състояние да пътува. На езерата. Сирмионе.
— Там е хубаво. Особено в това време на годината. Ще се отървете от жегата. И Сирмионе ще ви хареса. Скромно, но приятно място. Зная го добре.
— Чува ли се нещо за мистър Локатели? — попита Марко.
— Не ми е писал — отвърна Брадли. — Както знаеш, той се върна в Щатите.
Лицето му, което на места носеше отпечатъка на удоволствията, характерни за наближаващия средна възраст човек, беше се изопнало, сякаш разчертано на квадрати и триъгълници от енергичната ръка, на художник кубист. Той се озърна бързо и предпазливо по навик, но мястото беше спокойно и едва ли някой би могъл да им досажда. На двайсетина метра от тях стар градински пазач събираше на бастун с шип твърдите, опадали през лятото листа на някакво екзотично дърво, и сумтеше от удоволствие при набучването на всяко листо. По-нататък някаква бавачка, натъкмена с одежди от края на века — с дантелена шапчица, колосани маншети и памучни ръкавици, наблюдаваше изпод слънчобрана си две деца.
— Имаме голям проблем, Марко — рече Брадли. — Историята в Коло се обърна срещу нас.
— Не ви разбирам, мистър Брадли.
— Някой се е раздрънкал пред един смахнат сенатор у нас и му е представил доклад с всички подробности. И, между другото, точния брой на пострадалите.
— Макар че тези сведения изобщо не бяха публикувани тук?
— Да. Нещо повече, назовани са, изглежда, имената на всички участници и най-вече моето.
— Имате ли представа кой би могъл да предаде тези сведения?
— Да, но това е само подозрение, тъй че не искам да говоря повече по въпроса. Вероятно се досещаш кого имам предвид?
— Само петима души знаеха всички факти около Коло, мистър Брадли. В това число и мистър Локатели. Мистър Локатели май беше много разстроен от станалото.
— Да, така е. А и беше започнал да пие твърде много. Казах, че не желая да говоря повече за това, да спрем дотук. Бедата е там, че може да се вдигне адски шум. Засега вестниците още не знаят нищо, но ако тази работа се разчуе, ще я използват като оръжие при изборите. Противниците на президента няма да се спрат пред нищо, за да дискредитират правителството. Не е изключено да изпратят тук комисия от Конгреса.
— С каква цел?
— Да съберат факти и да разпитат свидетели.
— В Сицилия е невъзможно да се намерят свидетели.
— Да, разбира се, това все пак е нещо. — Лицето на Брадли се разтегна като ластик в признателна усмивка, сетне изведнъж се сви. — Какво стана с онези бандити, които организираха тази работа? Защо те още шарят насам-натам? — Ако някое заинтересувано лице успее да се добере до тях сега, ще имаме големи неприятности.