Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Вдъхнал кордитен дим и варовиков прах, Брадли вдигна по навик ръка към устата си да заглуши кашлицата и видя нещо като червен плужек, залепнал на опакото й. Преди да го тръсне с погнуса от ръката си, за миг си помисли, че това може да е късче от устна. Наблизо избухна мина и във въздуха се разхвърчаха някакви парцали и късове — сигурно беше пряко попадение. Един странен пример на човешко поведение прекъсна хода на мислите му: някаква жена стенеше ужасена не толкова защото беше ранена, а защото кръвта беше съсипала празничната й рокля.
Неистовият шум вече беше затихнал и Брадли изведнъж се намери сам. Беше спокоен, но задъхан, сякаш току-що се беше изкачил бегом по стълби. Крясъците заглъхваха, някъде далеч пропукаха няколко изстрела. Селяните около него се раздвижиха като насън, изнурено. Някъде зад гърба му кисел старчески глас непрекъснато се оплакваше от някаква рана. Коло беше побрал цялата тази агония и страх в някакви си петнадесет минути.
В същото време сред кратката схватка с овчарите на Кумета бандитите побягнаха, като носеха един от другарите си, който беше смъртно ранен. На Пицута Месина беше дал заповед да се изтеглят, но една отдалечена група, с която той не можа да се свърже, продължаваше безцелно да обсипва с куршуми тълпата в усилията да поддържа духа си. Брадли изведнъж бе обзет от чувство за празнота, загуби всякакъв интерес към всичко. Нещо се беше изцедило от него, оставяйки само тъжна пустота — също като след близост със жена, помисли си той.
Марко отново изникна отнякъде и отупа праха от тъмния си костюм. Лицето му беше напълно безизразно.
— Нещо май я оплескахме, а? — каза Брадли.
— Прекалено много стрелба — отвърна Марко. — Кремона е мъртъв — добави той бързо, чувствайки инстинктивно, че тази вест ще компенсира донякъде провала на първоначалния план.
Брадли се помъчи да постигне каменното лице на Марко.
— А онези, които бяха с него?
Марко беше готов с допустимия сега евфемизъм:
— Според мен те също са отстранени, мистър Брадли.
— Цялата тайфа? Не може да бъде! Месина сигурно е мръднал.
— Той винаги е бил луд — отбеляза Марко. — Но сега е и луд, и самотен. Сега той вече никъде няма приятели.
Интуицията му подсказваше, че Брадли не е недоволен от неочаквания развой на събитията. Марко изобщо не беше допускал, че Брадли е искал да бъдат изтълкувани буквално дадените от него в последната минута нареждания да бъде ограничен мащабът на бандитската операция. Бяха се разбрали помежду си, разменяйки си заговорнически погледи. „Не бяхме искали на съвестта ни да тежи клане — беше казал тогава Брадли и почти със същия тен, с който настояваше за предпазливост и умереност, беше добавил: — Но лично аз няма да се разстроя, ако на някои бъде даден малък урок.“
Изказаните под формата на намек становища на Брадли бяха съвпаднали с мненията на Марковите началници. Беше дошло време да се ликвидират бандитите, а на селяните много отдавна трябваше да бъде даден урок. Сам Марко чрез стария си приятел Таляфери беше предложил с един куршум да убият двата заека. Селяните сигурно никога нямаше да забравят клането, което им устроиха този ден, и скоро щяха да узнаят кой го е извършил. Бандитите изобщо не биха просъществували без тайната подкрепа на селяните: те им даваха храна и подслон, уведомяваха ги за местонахождението на войската и на полицията. Сега селяните ще се опълчат против бандитите и ще ги оставят в ръцете на хората от Почтеното братство, които бяха решили да ги ликвидират.
— Къде е Локатели? — попита Брадли.
— Върна се там да помага на ранените. — Да отидем да помогнем и ние — рече Брадли. — Трябва да направим, каквото можем, за тези хора.
5
Изнизаха се неусетно два безгрижни месеца. Марко продължи да работи в складовете на базата в Калтанисета, където отговаряше за договорите за доставки от населението. Благодарение на него останалата на острова малка група съюзнически войски беше снабдена с най-зрялото и най-сочното грозде и с най-отбраните домати на такива ниски цени, които подбиваха всички доставчици на едро в Палермо. Полковникът повиши заплатата му и му даде за лично ползване един джип. Марко се хранеше в офицерския стол, но се държеше все тъй коректно, не говореше, странеше от другите и не пиеше в бара. Като забеляза, че за редките отсъствия на Марко винаги има разрешение от щаба, полковникът заподозря, че Марко може да е нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед, и един ден го покани на обед в изискания ресторант „Ла Паломино“. Но Марко тактично отклони поканата.
В семейството му всичко вървеше добре въпреки трудните времена. Тревожните симптоми у Тереза бяха изчезнали, когато той се върна от Коло, и повече не се появиха. Една седмица те се пазиха, но сетне престанаха да се въздържат и подновиха буйствата в леглото. Въпреки че той непрекъснато се суетеше около нея и я тъпчеше с какво ли не — хомеопатични лекарства, шарлатански лекове, инжекции и прекалени дози витамини, — Тереза си беше здрава.