Бунтовници

– Не е нужно да криеш белега си – казвам. – По-красива си, когато косата не пада върху лицето ти.

Тобиас ме пуска на земята доста грубо. Ударът е рязък и рамото леко започва да ме боли, затова пък много ми харесва звукът от стъпките ми по пода. Разсмивам се, но нито Тобиас, нито Йохана се присъединяват към мен. Странно.

– Какво сте ѝ направили? – пита Тобиас с недвусмислен тон. – Какво, за бога, сте ѝ причинили?

– Аз… – Йохана се обръща намръщено към мен. – Явно са ѝ дали много повече. Тя е съвсем дребна и най-вероятно не са отчели ръста и теглото ѝ.

– Дали са ѝ много повече какво? – настоява той.

– Имаш хубав глас – обаждам се.

– Трис, моля те, стой тихо – обръща се той към мен.

– От умиротворителния серум – отвръща Йохана. – В малки дози той има умерено успокояващо действие и повдига настроението. Единственият страничен ефект е леката замаяност. Предписваме го на членове от нашата общност, които имат проблем със спазването на реда.

Тобиас изсумтява.

– Да ти приличам на идиот? Всеки член от вашата общност има проблем със спазването на реда, защото това са хора. Най-вероятно пускате серума във водата за пиене.

Йохана мълчи известно време. Вместо отговор скръства ръце пред гърдите си.

– Със сигурност знаеш, че не е вярно, иначе изобщо нямаше да се стигне до този сблъсък – казва най-накрая. – Но каквото и да правим тук, решението за това е взето от всички нас като каста. Ако имах възможност да дам от този серум на всички в града, щях да го направя. И тогава нямаше да се озовем в положението, в което се намираме в момента.

– Спор няма – отвръща той. – Естествено, че да дрогираш цялото население, би било най-доброто решение на проблема. Страхотен план.

– Сарказмът ти не е уместен – спокойно отговаря тя. – Съжалявам, че на Трис погрешка са ѝ дали по-голяма доза, наистина. Но тя наруши условията на нашето споразумение и се боя, че вие няма да може да останете още дълго тук. Сбиването между нея и онова момче Питър не е нещо, за което можем да си затворим очите.

– Не се безпокой – казва Тобиас. – И без това се канехме да си тръгнем възможно най-скоро, доколкото това е в човешките способности.

– Хубаво – отвръща тя с лека усмивка. – Мир между Миротворците и Безстрашните е възможен само ако са далече едни от други.

– Това обяснява много неща.

– Моля?! – сопва се тя. – За какво намекваш?

– Това обяснява – оголва зъби той – защо под предлог, че спазвате неутралитет, ако такова нещо изобщо е възможно, ни оставихте да измрем в ръцете на Ерудитите.

Йохана тихо въздъхва и поглежда през прозореца. Пред него има малък двор с лози. Техните ластари са полазили по ръба на прозореца, сякаш искат да влязат при нас и да се включат в разговора.