Фронт

На Ню Скотланд Ярд старши детектив Джеръми Килиън гледа през прозореца към въртящата се триъгълна стоманена емблема пред легендарната стоманена сграда. Обикновено бавното движение му помага да се съсредоточи. Но днес го мъчи никотинов глад и е раздразнителен. Не стига, че е затрупан с работа, а и комисарят му хвърли същинска бомба.

Кабинетът на петия етаж, в сърцето на Специализирана дирекция Престъпления, е изпълнен с образи от живота на Килиън. Книги, папки, натрупани културни пластове бумаги, очакващи да бъдат разкопани, цяла тълпа престижни фотографии по стените. Маргарет Тачър, Тони Блеър, принцеса Даяна, Хелън Мирън — всички позиращи с него. Има я и очакваната стъклена витрина с полицейски шапки и пагони, а в ъгъла стои манекен, облечен във викторианска полицейска униформа, чийто номер на яката (452Н) показва, че участъкът му е бил Уайтчапъл по времето на Шерлок Холмс и Джак Изкормвача.

По дяволите, само една скапана цигара. Толкова ли много иска? През последния час Килиън се опитва да не обръща внимание на подтика и е бесен, че е посветил десетилетия от живота си на Столичното полицейско управление, а сега не му позволяват да пуши на бюрото си в сградата. Налага му се да слиза със сервизния асансьор до смърдящия на боклук вътрешен двор с товарната рампа и да поема дозата си като някакъв клошар. Отваря чекмеджето, взема поредната никотинова дъвка с вкус на мента, лапа я и на езика му започва да щипе.

Прилежно се връща към четенето на неразрешеното убийство в Масачузетс от 1962 г. Шантава работа. Комисарят трябва да е откачил, за да се заеме с подобно нещо. Неразрешено убийство отпреди четиридесет и пет години, при това извършено извън територията на страната? Уин — Уинстън Гарано, известен също с прякора Джеронимо. Ясно е, че е някакъв мелез. Добре изглеждаш тип, дума да няма. Кафеникава кожа, вълниста черна коса, прав нос като на някакъв римски император. Тридесет и четири годишен, неженен, родителите му умрели, когато бил седемгодишен. Дефектна печка, отравяне с въглероден окис. Отровило се дори кучето му, Пенсъл5. Странно име за куче.

Така, да видим. Отгледан от баба си Нана… А, това си го бива. Нарича се „жена от занаята“. Вещица. Шофьорското й досие е за окайване. Паркиране на неразрешени места, включени стопове, неправилни обратни завои, превишена скорост, отнемане на правоуправление и възстановяване след платените глоби. Господи, започва се. Арестувана преди три години, но обвиненията паднали. Пише, че хвърлила деветстотин деветдесет и девет новоизсечени монети в двора на губернатора на Масачузетс Мит Ромни. Но по-доброто предстои. Писала името на вицепрезидента Дик Чейни на пергамент, пъхнала го в торба с „кучешки лайна“ и я заровила в гробище. Хващали я да го прави на два пъти, докато изричала проклятията си. Какво пък, в това няма никакво престъпление. По-скоро заслужава награда.