Изпепелени

Сега, докато гледа треперещите ръце на ремонтния работник, Лайда осъзнава, че и тя също притежава странна сила, която не разбира. Може би смятат момичетата, които са пропаднали като нея, за луди и отделени от обществото по начин, който не може да бъде поправен, и затова правилата вече не са приложими за тях. Има ли някаква свобода в това, че е пропаднала, макар да е заключена тук, далеч от очите на останалите или просто връзката ù с Партридж ù дава тази сила? Не може да прочете какво се крие зад нервността на работника по ремонтите.

Косата на Лайда расте отново. Тя прибира по един малък кичур зад всяко ухо.

– Благодаря, че дойде толкова бързо – казва тя, решила малко да го поизпита. – На всички ли оплаквания отговаряте толкова бързо?

– Тези кълба са специални – казва той и повдига кълбото. – Нямаме много обаждания за тях. Всъщност аз работех върху прототипа им – името му е Бойд, напечатано е върху табелката, закачена на ризата му. – Това беше първата ми работа, след като излязох от академията.

Кълбото е малко електронно устройство, което позволява на Лайда да променя декора в стаята – дори и картините, които се появяват като изгледи от редицата прозорци. По този начин апартаментът може внезапно да създаде усещането, че се намира в някаква версия на Кайро, Париж, Канарските острови или Швейцарските Алпи и така до безкрай, показвайки все места, съществували преди.

– Знаеш как наистина работи това нещо? – пита го Лайда.

– Да, разбира се. Би трябвало да е доста просто да се ремонтира – той отнася кълбото до малката, покрита със стъкло, маса в трапезарията и изважда малък комплект инструменти. – Имате ли нещо против да работя тук?

– Нямам нищо против – отвръща тя. – Искаш ли нещо за пиене?

Бойд бързо вдига поглед към нея и след това извръща очи.

– Не... Не, благодаря Ви. Много сте любезна, но не, благодаря – той бързо сяда, изчервява се и навежда глава над кълбото. Той е толкова смутен, че Лайда се чуди дали не си мисли, че тя флиртува с него, опитвайки се да го съблазни. Може би останалите мислят, че тя е не толкова жалка, колкото опасна. Предпочита да е така.

Тя си сипва чаша вода и сяда на масата срещу него.

– Разкажи ми как работи.

– В действителност е сложно. Може би трябва да гледате възпоменателната служба. В работата всички я гледахме, но тогава получих това спешно повикване, така че...

– Спешно? Не зная нищо за това.

– Това е единствената причина да пропусна предаването, което е задължително да се гледа. В момента го излъчват на живо до всеки дом. Мисля, че би трябвало да ...

– Вече не е нужно да правя онова, което се очаква от мен. Това да бъдеш отхвърлен от обществото си има и положителна страна.

Той отривисто поклаща глава и след това бързо кима: