Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
— Знам — каза Декстър и целият потръпна. — Разбирам.
— Затова ми трябва помощта ти — Джак се усмихна и прокара ръка през вежди, покрита с капки пот. — Много ще ти бъда благодарен, ако поговориш малко с тях… да видиш какво можеш да направиш. Няма да навреди, а може да помогне, нали?
— Не знам — неуверено започна Декстър и потърка белега на брадичката си. — Страхуваше се, че Джак очаква твърде много от обучението по психология през първата година. Освен това Декстър си беше намислил да се върне в джунглата и да продължи издирването на Дейзи.
— Хайде, Декс — насърчи го Клеър. — Разговорът с теб ми помогна. Имаш подход. Някой ден ще станеш много добър психолог.
Декстър се изчерви от комплимента.
— Благодаря — той се поколеба още малко, все още размишлявайки за Дейзи. Накрая погледна Джак и кимна. — Добре. Ще помогна, ако мога.
— Чудесно — каза Джак.
— Все пак семейството ми винаги е помагало на другите — продължи Декстър, докато се опитваше да се настрои за предстоящата задача. — Фондация „Крос“, чиято цел е да… да… — той спря объркан, след като никакви примери не изскочиха в главата му. — Да… — опита пак той — в момента не мога да си спомня. Но беше за нещо важно. Това е една от най-уважаваните благотворителни организации в света. Може и да е една от най-големите. Не съм сигурен…
Той се намръщи малко, питайки се какво му става.
Много внимаваше да пие достатъчно вода, за да не се обезводни, а съзнанието му беше ясно като кристал. Тогава защо не можа да си спомни такава важна подробност от живота си?
Най-сетне тръсна глава и се отказа да размишлява по този повод. Джак не изглеждаше особено заинтригуван от подробностите. Той даде на Декстър списък с имената на хората, които според него имаха нужда от помощта му, след това му благодари и забърза към палатката.
— Леле, семейството ти има благотворителна организация? — каза Клеър, когато Джак си тръгна. — Впечатляващо!
— Да. — Декстър сви рамене. — Дядо ми… не, прадядо ми… Единият от двамата я е основал, след като забогатял на борсата.
Той направи всичко по силите си да се съсредоточи и да събере информацията, раздразнен от странните празнини в паметта си. Как щеше да помогне на другите да върнат разсъдъка си, след като големи части от собственото му съзнание се носеха незнайно къде? Но колкото и да опитваше, единственото нещо, което успя да изплува в съзнанието му, докато мислеше за фондацията „Крос“, беше мъгливият, необясним образ на лекар от „Бърза помощ“, който бута носилка.
Той поклати глава, отчаян от самия себе си.
— Е — обърна се Декстър към Клеър и се изправи, — ще си спомня всичко. Сигурно всички сме още в шок, поне малко.
— Сигурно — съгласи се тя.
Декстър я остави да довърши закуската си и тръгна към брега в търсене на първия човек от списъка — жена на име Роуз. Той я намери, седнала точно до прибоя, загледана в морето.
— Здрасти — каза той и се отпусна на пясъка до нея. — Помниш ли ме? Срещнахме се вчера. Аз съм Декстър.
Тя не отговори. Беше вдигнала ръка към врата си и стискаше колието, което носеше. На лицето й имаше лека усмивка, а очите й не се откъсваха от хоризонта.
Декстър се опита да привлече вниманието й още няколко пъти, но не постигна успех. Тя си остана безмълвна и непристъпна. Едва ли разбра, че той изобщо е там. Накрая Декстър я остави с леко чувство на поражение от първия си опит за терапия.
За щастие се справи доста по-добре със следващите двама „пациенти“. След като поговори няколко минути с Джанел, млада жена, чиито очи шареха нервно, беше я срещнал предния ден, остана убеден, че е успял поне малко да повдигне духа й. После поговори с Арц, който, въпреки притесненията на Джак, му се стори, че е съвсем добре — просто беше малко раздразнителен и изгорял от слънцето.
Следващ в списъка беше Хърли — огромният младеж, който се беше нагърбил със задачата да се грижи за провизиите от храна и вода от самолета. Освен това за последните двайсет и четири часа Хърли беше работил и като аматьор — медицинска сестра на Джак, и беше прекарал много време с него и ранения мъж в лазарета.