Кралска кръв
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: Кинжалът и монетата #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-352-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралска кръв». Краткое содержание книги:
Звездата на Гедер Палиако изгрява. Той е герои на Антеа, протектор на престолонаследника и любимец на двора. Ала от миналото му прииждат бури, а с тях и война, която ще промени всичко.
Ситрин бел Саркор е основала банка с помощта на откраднато богатство, подправени документи и наемни мечове. Сега обаче всяко нейно действие се наблюдава и контролира. Всичко сторено дотук ще изгуби значение, ако Ситрин не успее да избяга от позлатената си клетка. Може би войната крие единствената ѝ надежда да отхвърли оковите.
Един изменил на богинята си свещеник вижда скритата ръка, която дърпа конците — отдавна погребана тайна на драконовата империя е надигнала глава и самата тъкан на цивилизацията е започнала да се разплита. Епоха на кръвопролитна лудост е надвиснала на хоризонта и изглежда нищо не може да я спре. Нищо, освен шепа обречени герои.
Тя се засмя и седна на един тапициран с червена коприна диван. „Явно не бърза да си тръгне“, осъзна Гедер. Комбинацията от смущение и възбуда не му се отразяваше добре. Разговаряше с жена в собствената си къща, в присъствието на нейната придружителка. Съвсем според етикета и правилата за добро поведение, но въпреки това кръвта препускаше в тялото му по-бързо от нормалното. Той облиза нервно устни.
— И какви са плановете му за откриването на сезона? Обичайният пир, предполагам?
— Фойерверки — каза Сана Даскелин. — Татко откри един страхотен хитрец от Боржа, който има машини, с които да насочва пламъците, а самите пламъци са в различни цветове. Видях го, докато си настройваше машините. — Наведе се към него, незначителна промяна в стойката, която намекваше за споделена тайна. — Много е красиво, но мирише на сяра.
Гедер се засмя. Придружителката тралгун стоеше невъзмутима в ъгъла като пазач в менителница. Гедер тръгна към един стол, но момичето се измести към крайчеца на дивана и подканящо потупа освободеното място. Канеше го да седне до нея. Гедер се поколеба, после приседна на дивана, като внимаваше да не я докосва. Усмивката ѝ беше светлина и сенки, караше Гедер да се чувства хем развълнуван, хем притеснен, сякаш девойката му се присмиваше тайничко.
— Не е ли неприятно да делите общ двор с Къртин Исандриан? — попита тя.
— Не бих казал — отвърна Гедер. — А и той още не се е върнал в Камнипол. Когато се прибере, може и да стане неприятно. Да възникне проблем. Конфликт дори.
— Едва ли — каза Сана. — Исандриан може и да е достатъчно глупав, за да се събира с предатели, но разбира кога има лъв насреща си.
— За това не знам — каза Гедер. Изражението на Сана го приканваше да се присъедини към усмивката ѝ и той не устоя. — Тоест… сигурно е така. — Сви пръсти в лапа и перна въздуха. — Ррррр.
Сана се разсмя и това незнайно как скъси разстоянието помежду им.
Миришеше на розова вода и мускус. Когато забърса с пръсти ръката му, в гърлото му заседна буца.
— Много съм жадна — каза тя. — А вие?
— И аз — отвърна Гедер още преди да е проумял какво го пита.
— Серибина?
— Мадам? — отзова се тралгунката.
— Би ли ни донесла вода?
— Разбира се, мадам.
„Ама тя ти е придружителка, би трябвало да те варди неотлъчно“ — помисли си Гедер, после прехапа устна, преди да е изтърсил нещо в този смисъл. Всеки миг щеше да остане сам с жена. Жена с благородна кръв, която очевидно нареждаше нещата така, че да прекара няколко минути насаме с него в неговата къща. Гедер усети как членът му щръква в гащите и прехапа устна още по-силно, за да го спре. Тралгунката тръгна към вратата с достолепието на кораб в открито море. Гедер се разкъсваше между желанието да ѝ види гърба и импулса да я повика обратно.
За щастие дилемата се разреши по друг начин.
— Милорд — каза икономът от прага миг преди тралгунката да стигне дотам. — Извинете, че ви прекъсвам. Пристигна сър Дарин Ашфорт и моли да му отделите от времето си.
— Ашфорт? — повтори Сана. Изненадата промени гласа ѝ и сега той сякаш принадлежеше на друга жена, по-сериозна и зряла. Сана погледна Гедер с по-малко кокетство и повече респект. — Не знаех, че се познавате с посланика.
— Услуга — каза Гедер. Думите му бягаха. — За приятел.
Лицето със съвършената кожа се заглади. Гедер остана с впечатлението — може би точно, а може би въображаемо, — че зад големите си черни очи момичето смята на бързи обороти.
— Е — каза Сана. — Не мога да ви задържам от държавни дела. Ще дойдете на бала на татко, нали?
— Да — отвърна Гедер и стана заедно с нея. — Обещавам. Ще дойда.
— Имам свидетели — каза през смях тя и посочи слугите. Подаде му отново ръката си и този път Гедер я целуна.
— Ще ви изпратя.
— Благодаря ви, барон Ибинлес — отвърна Сана и го хвана под ръка.
Извървяха заедно разстоянието от задната част на къщата до широките каменни стъпала, където чакаше нейната карета, старомодна, с конски, а не с робски впряг. С облекчение, но и с дълбоко съжаление, Гедер предаде Сана на грижите на слугите. Тя сложи краче на стъпенката и се качи в каретата сред водопад от коприна. Стори му се, че отново долавя уханието на розова вода и мускус, но този път със сигурност беше илюзия или някакъв особено силен спомен, физиологичен почти. Каретата потегли. Гедер погледна към празната къща на Исандриан и по гръбнака му плъзнаха неспокойни тръпки.