Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
Прекара ръце по подлакътниците, търсейки звуковите прекъсвачи, но управителското симкресло вече беше започнало процеса по включването си. В затворените очи на Хари бликна светлина — индукторите на шлема въздействаха върху зрителния център в мозъка му. Безформените светлинни петна бавно се превърнаха в прости форми — линии, квадрати, кръгове — които постепенно придобиваха дълбочина и плътност, докато обратните връзки на шлема разчитаха биотоковете в мозъка му и настройваха индукторите към индивидуалните му характеристики.
По същия начин в ушите му започна да кънти слабо обикновен камбанен звън, който се разпадна на чуруликащи мелодийки, които постепенно прераснаха в „Исус, радостта от човешкото мечтание“ на Бах. После мелодиите се разшириха с трептящи струни, към които се прибавиха инструменти и гласове, превръщайки се в хора от Девета симфония на Бетовен. Пред очите на Хари се появи гледка от върха на Медната планина в късното лято. Той почувства свежия бриз върху кожата си, усети грапавата тъкан на конопеното въже, навито около рамото му, и стягането на обувките му, надуши мириса на мъничките жълти и бели диви цветя и слабия мускус на мармотите, живеещи в планината.
И в същото време с мускулите си чувстваше, че седи в симкреслото на Колбърг. Едно обикновено кресло би вкарало потискащи химически вещества в кръвта му, препарати, които да накарат усещането му за себе си да изчезне и да отворят мозъка му за чистото възприятие, което не се филтрира от собственото му съзнание. Но креслото на управителя не беше снабдено с блок за хипнотично захранване; Колбърг не можеше да си позволи лукса да стане някой друг и да забрави напълно за задълженията си.
Планината бавно изчезна, а на мястото ѝ започна да се появява друг пейзаж.
Първо се задейства зрението му — пред погледа му изплува стая със слънчева светлина, по-топла и по-жълта от тази на Земята. Груби вълнени одеяла върху дюшеци със стърчаща от тях слама, отгоре — прегърнати мъж и жена, до тях — две момичета. И четиримата носят слабо блещукащо металическо облекло, подобно на пчеларска мрежа.
После се появиха звуците и мирисите — миризми на конски тор, съхнещ на слънцето, и на тела, изпотени под ризниците, викове на продавачи на говеда из суматохата на градските улици и плискане на вода наблизо, гласове…
— … защо? Не мога да разбера, винаги съм бил лоялен — говореше мъжът на западния диалект, основният език в Империята. — Трябва да разберете колко сме уплашени.
Симкреслото беше свързано с главната мрежа на Студията, която притежаваше протокол за превод с изкуствен интелект, така че смисълът на думите се предаваше на английски. Хари обаче не се нуждаеше от това — той говореше свободно западния диалект, също както пакуили и липкийски, и знаеше бегло още няколко други езика. Преводът на изкуствения интелект не беше достатъчно точен и само го разсейваше.
Той изскърца със зъби и се концентрира върху вътрешните усещания на Актьора, в чието съзнание беше.
Строен, не мускулест, но в много добра форма; ризница от лека, подвижна кожа, наметало, протектори на китките, ботуши; прекрасен и непрекъснат контрол върху стойката, както е при акробатите и танцьорите; никакъв бандаж, нито пък нужда от такъв — липса на инстинктивно и постоянно мъжко усещане за външни гениталии.
„Това е жена“, помисли си Хари, усещайки натиска върху гърдите си, към които плътно беше прилепнала ризницата.
И всички късчета се събраха в едно — усещането за извивката от гърдите към ханша, лекото навеждане на главата при отмятането на косата от очите, характерното свиване на едното рамо. Още преди жената да заговори, преди да чуе гласа ѝ през собствените си уши, той знаеше.
— Всички сме уплашени. Но се кълна, че ще успеем да ви спасим, ако ни помогнете.
Това беше Шана.
3.
— Разбира се, че ще помогна — отсича мъжът. — Мислите ли, че искам жена ми и дъщерите ми да попаднат в ръцете на Котките?
Жена му потреперва; двете момичета не реагират, но те вероятно не са достатъчно големи, за да разбират какво означава това.
— Ни най-малко — казвам му аз с най-ослепителната си усмивка. Той веднага омеква. — Конос, няма нужда да ми обяснявате нищо, ако нямате желание, но се чудя как сте стигнали дотук. Бяхте обвинен преди четири дни — как още не са ви задържали? Всичко, което сметнете, че може да ми кажете, би ми помогнало да спася останалите. Разбирате ли?