Море на призраците
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-536-6
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Море на призраците». Краткое содержание книги:
Робърт Томпсън, fantasybookcritic.blogspot.com
— И къде ще се скрием? — попита Крийди. — Това е затворнически кораб.
— После ще му мислим — отвърна Грейнджър.
— Сержантът е прав — обади се Суон. — Нямаме никакъв шанс на подобен кораб, особено ако се измъкнем от търбуха на това зеленикаво чудовище. Вие с Крийди трябва да вземете костюмите. — Подсмръкна и изтри нос с ръкав. — Честно казано, и без това хич не ми се нрави идеята да плавам до Етугра.
— Невероятна дупка — съгласи се Тумел. — Пълна с тъмници и простаци.
— И дори хазартът е забранен — подметна Суон.
— Там всичко е забранено — добави Тумел.
— По-добре да рискуваме тук — каза Бенкс.
Крийди вече бе избрал по-добрия от двата скафандъра и започна да го нахлузва.
Ако все още имаше власт, Грейнджър щеше да им нареди да направят както той е решил. Те бяха неговите хора — последните и най-добрите. Но освен това бяха свободни. Не можеше да им заповядва, ала и не можеше да ги изостави.
— Аз оставам тук — заяви той. — Един от вас може да облече втория костюм.
— Сър, струва ми се, че не разбирате — каза Бенкс. — Ако не заминете, този костюм ще остане празен. — Погледна Суон и Тумел и тримата се обърнаха и се отдалечиха.
— Кажете на Крийди, че отиваме да потърсим склада на онзи иманяр — подхвърли Бенкс през рамо.
Сержантът си беше сложил тежкия метален шлем, но още не го беше закопчал.
— Кучи син — промърмори той с приглушен глас иззад дебелото стъкло. — Ако го открие, ще се пукна от яд.
— Филтърът на скафандъра пречиства въздуха от саламурата — почна да обяснява Дейви. — Вътре има кутия с вода. Не сваляйте шлемовете, освен когато трябва да пиете. И за бога — да не повредите дракона! Отива при важен колекционер. — Местеше поглед ту към Крийди, ту към Грейнджър. — С което стигаме до парите.
Грейнджър извади от джоба си кесия златници и му я подаде. Това беше всичко, с което разполагаше. После вдигна втория костюм и пъхна крака в крачолите. Крийди затвори скобите на шлема, надзърна през кръглото прозорче и размаха скритите си в дебелите ръкавици ръце.
— А как ще пикая?
— Както се пикае — отвърна Дейви. — Успех.
Крийди коленичи и се вмъкна в зиналата паст на дракона. След малко се провикна отвътре:
— Леле, полковник, нямате представа какви неща е изяло това чудовище!
Шест години по-късно
2.
Иикам ’а пииша
Скъпа Маргарет,
Благодарение на мистър Суайнкикър сега вече съм официално мъртъв. Това означава, че можеш да изпращаш парите право на него, без да губиш половината за данъци, което не само ще ни помогне да спестим, но и ще удължи живота ми в затвора поне двойно. Вчера гледах една птичка да се рее зад прозореца на килията ми. Не зная какъв вид беше, но беше бяла и държеше нещо в клюнчето си. Птиците не ловят ли риба?
Питам се дали не е било това?