Изчезналият герой

Анабет навлезе малко по-навътре в хангара и след малко се появи с коренно различно оръжие.

— Пушка помпа? — невярващо попита Пайпър.

— Мосберг 500. — Анабет провери предпазителя, сякаш това бе най-обикновеното нещо на света. — Но не се безпокой. Не може да нарани човек. Настроен е да стреля божествен бронз, така че убива само чудовища.

— Хм — отвърна Пайпър, — някак си не мисля, че ми отива.

— Ами… да — съгласи се Анабет. — Доста е селско.

Тя остави помпата настрана и започна да рови сред купчина арбалети, когато нещо в ъгъла на заслона привлече вниманието на Пайпър.

— Хей, какво е това? — попита тя. — Нож?

Анабет го взе и издуха прахта от ножницата му. Изглеждаше, сякаш не е виждал бял свят от векове.

— Не знам, Пайпър — каза тя леко несигурно. — Не мисля, че би ти харесал наистина. Мечовете са по-хубави.

— Ти обаче използваш нож — посочи Пайпър колана на Анабет.

— Да, но… — Анабет сви рамене. — Е, хубаво. Виж го, щом толкова искаш.

Ножницата бе от изхабена черна кожа, обкована с бронз. Не беше нещо лъскаво. Полираната дървена дръжка пасна идеално в ръката на Пайпър. Когато го изтегли, видя, че ножът има дълго четирийсет и пет сантиметра острие от бронз, което блестеше така, сякаш е било излъскано предния ден. Краищата му бяха остри като бръснач. Отражението й, появило се на острието, я изненада. Изглеждаше по-голяма, по-сериозна и не толкова уплашена, колкото се чувстваше.

— Отива ти — призна Анабет. — Този вид ножове се казват паразоний. Те са основно с церемониални функции и са се носели от високопоставени офицери в гръцката армия. Показват, че си влиятелен и богат човек. Добри са обаче и в битка.

— Хубав е — каза Пайпър. — Защо каза, че не бих го харесала?

Анабет въздъхна.

— Този нож има дълга история. Повечето хора се страхуват от него. Първата му притежателка е… Нещата не се наредили много добре за нея. Казвала се Елена.

На Пайпър и отне известно време, за да възприеме какво й се казва.

— Елена… чакай, чакай. Онази Елена? От Троя.

Анабет кимна.

Внезапно Пайпър се почувства така, все едно има нужда от хирургически ръкавици, за да държи ножа в ръце.

— И вие сте го захвърлили тук просто така? Като лозарски ножици?

— Около нас е пълно със старогръцки оръжия — отговори Анабет. — Това тук не е музей. Оръжия като него… са направени, за да се използват. Те са нашето наследство като герои и полубогове. Този нож е бил сватбеният подарък на Менелай, първия съпруг на Елена. Той го нарекъл Катоптрис.

— Което означава?

— Огледало — отговори Анабет. — Може би защото Елена го използвала само за това. Не мисля, че е виждал битка.

Пайпър отново погледна острието. За момент й показа собственото й изражение, но после това се промени. Видя пламъци и гротескно лице, издялано сякаш от кремък. Чу ужасния смях от съня си. Видя баща си във вериги, вързан на кол пред димяща клада.