Край на дежурството

— О, надали е важно. Марти винаги беше щастлива — тя е истинска душица, няма да повярвате колко е одухотворена, вижда доброто във всичко, — обаче напоследък Джан беше необичайно мълчалива, сякаш нещо ѝ тежеше. Мислех, че може да има парични проблеми или лека депресия след коледните празници. И през ум не ми е минавало, че… — Тя подсмърча. — Извинете, ще си взема носна кърпичка.

— Разбира се.

Холи грабва бележника му. Почеркът ѝ е ситен — запечен, както мислено го нарича той — и му се налага да вдигне бележника почти до очите си, за да прочете написаното: „Питай я за Заппит!“.

Чува звук като от клаксон, когато Олдърсън се изсеква.

— Извинете.

— Няма нищо. Нанси, госпожа Елъртън притежаваше ли електронна игра? Розова на цвят.

— Боже Господи, откъде знаете?

— Всъщност нищо не знам — отвръща искрено Ходжис. — Аз съм само детектив в оставка със списък от въпроси, които предстои да задам.

— Получила играта от някакъв мъж. Казал ѝ, че е безплатна, ако попълни въпросника и го прати на компанията. Беше малко по-голяма от книга с меки корици. Мотаеше се из къщата…

— Кога ѝ я дадоха?

— Не помня точно, но със сигурност беше преди Коледа. Видях я за първи път на масичката в дневната. Остана си там до Коледа (въпросникът беше сгънат до нея) защото коледното им дръвче го нямаше вече — и след това един ден я забелязах на кухненската маса. Джан каза, че я пуснала да провери какво представлява и открила, че има пасианси, може би десетина вида като „Клондайк“, „Пирамида“ и „Рамка“. Така че попълни въпросника и го изпрати.

— Зареждаше ли го в банята на Марти?

— Да, защото там беше най-удобно. Все пак прекарваше в онази част на къщата повечето си време…

— Аха. Каза, че напоследък госпожа Елъртън била необичайно мълчалива…

— Само понякога — поправя го моментално Олдърсън. — През повечето време си беше душица също като Марти.

— Но нещо я мъчеше.

— Да, така мисля.

— Тежеше ѝ.

— Ами…

— Промяната в нея дали започна с получаването на електронното устройство?

— Като се замисля, май да. Но защо да я депресира реденето на пасианси на розово таблетче?

— Не зная — отговаря Ходжис и написва „ДЕПРЕСИРАНА“ в бележника си. Смята, че има голяма разлика между това да си мълчалив и да си в депресия.

— Информирани ли са роднините им? — пита го тя. — Знам, че имат братовчеди в Охайо, май и в Канзас. Или пък в Индиана. Имената им са в адресника ѝ.

— Полицията се свързва с тях в този момент — казва Ходжис, макар че по-късно ще се обади на Пийт, за да е сигурен. Вероятно ще го подразни, но на Бил не му пука. Мъката на Нанси Олдърсън се усеща във всяка нейна дума и той иска да я утеши поне малко. — Мога ли да попитам още нещо?

— Разбира се.

— Забелязала ли си някой да се навърта около къщата? Някой, който няма очевидни причини да е там?