Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Играч първи, приготви се
Играч първи, приготви се - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Играч първи, приготви се

Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:

Изумително оригинална и неустоимо носталгична, тази книга преодолява традиционните жанрове. Амбициозен и очарователен дебют — отчасти приключенска, отчасти любовна и отчасти виртуозна интерпретация на виртуалното пространство.Годината е 2044, а реалният свят е неприветливо място. Подобно на повечето представители на човечеството, Уейд Уотс търси бягство от тягостното ежедневие, като прекарва времето си в ОАЗИС — вездесъща виртуална утопия, където можеш да си всичко и всеки, място, в което да живееш, да играеш, да се влюбваш — и това на всяка една от десет хиляди планети.И както повечето представители на човечеството, Уейд мечтае да е онзи, който ще открие най-големия лотариен билет, скрит във виртуалния свят. Защото някъде в това гигантско виртуално игрище създателят на ОАЗИС Джеймс Холидей е заложил няколко маниакално замислени пъзела, чието разгадаване осигурява гигантско богатство и невъобразима мощ на онзи, който ги разгадае.Вече години наред милиони хора се борят безрезултатно да се сдобият с наградата. И вече години наред за милиони жители това търсене е средство да избягат от действителността, потапяйки се в щастливо и завладяващо изучаване на страстта на Холидей.Настъпва моментът, когато Уейд се натъква на първата загадка…И изведнъж целият свят се мобилизира и хиляди конкуренти се включват в Лова. Единственият начин Уейд да оцелее, е да спечели. За тази цел той трябва да напусне безметежното си виртуално съществуване и да се впусне в реалния живот — и любов, които винаги са го ужасявали.
1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 163
Перейти на страницу:
[10]". Изразяваше се приятно и интелигентно, а публикациите ѝ бяха пълни със самоироничен хумор и остроумни, сардонични лирически отклонения. Освен че публикуваше своите (често невероятно смешни) тълкувания на откъси от Алманаха, тя поставяше и връзки към книгите, филмите, телевизионните сериали и песните, които в момента изучаваше като част от проучването си за Холидей. Предполагах, че публикациите ѝ бяха пълни с подвеждаща информация, но въпреки това бяха много забавни.

Едва ли е нужно да казвам, че страшно си падах по виртуалната АртЗмида.

От време на време тя качваше снимки на чернокосия си аватар, а понякога (всъщност винаги) аз си ги свалях в папка на харддиска. Аватарът ѝ имаше хубавичко лице, но не бе неестествено съвършен. В ОАЗИС човек свикваше да вижда плашещо красиви лица навсякъде. Но чертите на АртЗмида не изглеждаха като избрани от падащото меню в някой шаблон за създаване на аватари. Лицето ѝ имаше характерното изражение на истински човек, сякаш бе сканирала своя собствен лик и го бе наложила върху аватара си. Големи лешникови очи, заоблени скули, остра брадичка и постоянно извити в насмешлива усмивка устни. Струваше ми се неустоима.

Тялото ѝ също беше в известна степен необичайно. В ОАЗИС женските аватари обикновено имаха само два вида фигури — абсурдно слабото и въпреки това невероятно популярно тяло на топмодел или големия бюст и тънката талия на порнозвезда (които във виртуалната среда изглеждаха по-неестествено, отколкото в реалния свят). Но не и АртЗмида. Тя бе нисичка и закръглена. Рубенсов тип.

Осъзнавах, че увлечението ми по нея беше глупаво и непрепоръчително. Какво всъщност знаех за нея? Тя, разбира се, не разкриваше истинската си самоличност. Нито възрастта и местожителството си в действителността. Нямаше начин да разбера как всъщност изглеждаше. Можеше да е на петнайсет или на петдесет години. Много ловци дори се съмняваха, че е от женски пол, но аз не бях от тях. Сигурно защото нямаше да мога да понеса мисълта, че момичето, в което бях влюбен виртуално, можеше да се окаже петдесетгодишен чичко на име Чък с косми по гърба и плешиво теме.

През годините, откакто следяхРазмислите на Арти, блогът се бе превърнал в един от най-популярните в интернет и вече имаше по няколко милиона посетители на ден. А АртЗмида беше знаменитост поне в средите на ловците. Но славата не я главозамайваше. Публикациите си оставаха все така смешни и самоиронични. Най-новото ѝ блог есе бе озаглавеноБлус за Джон Хюзи представляваше задълбочен анализ на шестте ѝ любими тийнейджърски филма на режисьора, които тя бе разделила в две трилогии. ТрилогиятаФантазиите на задръстените момичета (Шестнайсет свещи, Красива в розовоиНе е ли прекрасно?)иФантазиите на задръстените момчета (Клуб Закуска, Странна наукаиПочивният ден на Ферис Бюлър).

Тъкмо прочетох публикацията — и на дисплея ми изскочи съобщение. Беше най-добрият ми приятел Аех. (Добре де, ако искате да издребнеете, той беше единственият ми приятел, при положение, че не броим госпожа Гилмор.)

Аех: Добрутро, амиго.

Парзивал: Привет, компадре.

Аех: Какви ги вършиш?

Парзивал: Ровя из нета. А ти?

Аех: Пуснах Мазето онлайн. Ела да се видим преди училище.

Парзивал: Супер! Идвам след секунда.

Затворих прозореца на чата и погледнах колко беше часът. Имах още около половин час до началото на урока. Ухилих се и натиснах иконата на малка врата в края на дисплея си, а после избрах чатрума на Аех от списъка с любимите си стаи.

□□□3

Системата потвърди, че бях в списъка за достъп до чатрума и ми позволи да вляза. Изгледът ми към класната стая, който се бе изместил към периферното ми зрение, се смали до малко прозорче в долния десен ъгъл на дисплея, като така имах възможност да виждам какво ставаше около аватара ми. Остатъкът от зрителното ми поле се изпълни с интериора на чатрума на Аех. Аватарът ми се появи на "входната" врата на върха на застлано с мокет стълбище. Вратата не водеше наникъде и дори не се отваряше, защото вътрешността на Мазето не се съдържаше в ОАЗИС. Чатрумовете бяха самостоятелни симулации — временни виртуални пространства, до които аватарите имаха достъп от всяка точка на играта. Моят аватар на практика не беше в чатрума. Само изглеждаше така. УейдЗ/Парзивал си седеше в кабинета по история със затворени очи. Влизането в чатрум беше все едно да си на две места едновременно.

вернуться

10

MacGuffin (англ.) — термин, чието название и употреба са популяризирани от Алфред Хичкок и означава предмет (или събитие), който служи като стимул за главния герой и за който той е готов да пожертва почти всичко, но често не е от голямо значение за историята. — Бел. прев.

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)