Скандинавска митология

Локи бил красавец и го знаел. Хората искали да го харесват, искали да му вярват, но той бил в най-добрия случай непостоянен и нехаен, а в най-лошия — неприятен и зъл. Оженил се за жена на име Сигюн, която била щастлива и красива, когато Локи я ухажвал и се оженил за нея, но след това винаги изглеждала така, сякаш очаква лоша новина. Тя му родила син Нарфи и скоро след това и още един син, Вали.

Понякога Локи изчезвал за дълго време и тогава Сигюн изглеждала така, сякаш очаква възможно най-лошата новина, но Локи винаги се връщал при нея. Тогава очите му шарели и изглеждал гузен, а също и така, като че ли наистина е много доволен от себе си.

Три пъти заминавал, три пъти се връщал — рано или късно.

Третия път, когато се върнал, Один го извикал при себе си.

— Сънувах сън — казал мъдрият едноок бог. — Имаш деца.

— Имам син Нарфи. Добро момче, макар че трябва да призная, че невинаги слуша баща си, а също и още един син, Вали, послушен и сдържан.

— Не тези. Имаш още три деца, Локи. Измъкваш се, за да прекарваш дните и нощите си в земите на ледените великани е великанката Ангрбода. И тя ти е родила три деца. Видях ги в съня си и виденията ми казват, че в бъдеще те ще бъдат най-големите врагове на боговете.

Локи не казал нищо. Опитал се да прилича на засрамен, но успял просто да изглежда доволен от себе си.

Один извикал боговете начело с Тир и Тор и им казал, че ще пътуват далече в Йотунхейм, замята на великаните, за да доведат децата на Локи в Асгард.

Боговете тръгнали към земята на великаните, преодолявайки много опасности, и накрая стигнали до крепостта на Ангрбода. Тя не ги очаквала и била оставила децата си да играят в голямата зала. Боговете се стреснали, когато видели какви са децата на Локи и Ангрбода, но това не ги спряло. Хванали ги и понесли. Най-голямото, завързано за обеления ствол на един бор. На второто запушили устата с намордник, направен от възлеста върба, и завързали въже около шията му като каишка. Третото дете вървяло до тях, мрачно и стряскащо.

Тези, които били отдясно на третото дете, виждали красиво младо момиче, а тези отляво се опитвали да не поглеждат към него, защото виждали сред тях да върви мъртво момиче с разложени черна плът и кожа.

— Забеляза ли нещо? — обърнал се Тор към Тир на третия ден от пътуването им обратно през земята на ледените великани. Били спрели да пренощуват на една малка полянка и Тир почесвал косматата шия на второто дете на Локи с огромната си ръка.

— Какво?

— Великаните не ни преследват. Дори и майката на тези същества не идва след нас. Сякаш искат да отведем децата на Локи от Йотунхейм.

— Това са глупави приказки — отговорил Тир, но докато го изричал, потреперил въпреки топлината на огъня.

След още два дни тежко пътуване те стигнали в двореца на Один.

— Това са децата на Локи — казал кратко Тир.

Първото от децата на Локи, завързано за боровото дърво, сега било по-дълго от дървото. Казвало се Йормунгундър и било змия.

— За дните, които го носихме насам, е пораснало много — казал Тир.