Керванът на робите
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Керванът на робите». Краткое содержание книги:
— Ами ти кой си и какво търсите тук?
— Това не те засяга. И тъй, ще мълчиш ли или да ти запуша устата с парцал?
— Не, не, може да се задуша! Ще мълча. Няма да кажа нито дума, нито една-единствена сричка!
— Такъв е и моят съвет. Животът ти виси на косъм!
Един аскери седна край огъня съвсем в същата поза, както преди малко бе седял и постът. Друг войник се сви до лежащия в тъмнината пленник и извади ножа си, за да бъде готов за смъртоносен удар. На него Шварц каза следното:
— Дойде ли после моят пратеник, ще прережеш въжето на краката на пленника, за да може да върви и ще го доведеш при мен. Но ръцете му нека останат вързани, за да не офейка. Допуснеш ли да ти избяга, свършено е с теб. А сега да продължим нататък!
В този момент Пфотенхауер се приближи заедно с останалите осемнайсет войници и тихо каза:
— Добре се справихте! Ако и при другите пазачи мине тъй успешно, можем да сме доволни!
В отговор на това Бащата на единайсетте косъма се обади с тих глас, от който лъхаше явно пренебрежение:
— Вий к’во мислили, че може не успеят? Го’син доктор Шварц доказвали са при случай честия, че той могъл тайно да промъква всякакъв неприятел, негови и наши, със сигурност елегантна и комфортна.
— Комфортна сигурност! И туй си го бива! — промърмори Сивият.
— Мълчете! — помоли ги Шварц — Да не вземете сега да се карате!
— И през ум не ми минава! — отговори Пфотенхауер. На онбашията не му се искаше да пропусне напълно заслужената похвала и попита:
— Ефенди, как се справих? Доволен ли си от мен?
— Много! Ако и към останалите деветима подходиш със същата предпазливост и съобразителност, ще получиш от мен награда.
— Ще я заслужа, уверявам те! Ето че стигнахме вече и до втория огън.
— Знаеш ли името и на този човек?
— Нали ти казах вече, че ги познавам всички. Този пост ще бъде смаян далеч по-силно от предишния, защото присъстваше, когато паднах във водата.
— Значи толкова по-лесно ще го изненадаме. И тъй, отивай при него!
Вторият пазач също беше обезвреден, а след него и другите осем. Онбашията се справяше отлично с ролята си. Винаги си служеше с едни и същи думи и всеки път те имаха много добър резултат.
След като се справиха и с последния пост, четиримата, а именно Шварц, Пфотенхауер, дребосъкът и онбашията се върнаха при очакващите ги хора по същия път, по който бяха и дошли. Така получиха възможност да се убедят, че край огньовете на постовете всичко беше наред.
Когато стигнаха до мястото, където ги чакаха притаилите се асакери, Шварц каза на Сивия:
— Вие ще останете тук при тези хора, а аз ще се промъкна до бивака, за да го поогледам.
— Нима е необходимо? — попита Пфотенхауер.
— Да. Трябва да знам как да разположа нашите хора. Преди това не мога да ги взема със себе си.
— Аз бих постъпил съвсем иначе.
— Как?
— Хич нямаше толкоз много да се церемоня с тази шепа обесници, а веднага щях да ги връхлетя.
— От ваша гледна точка имате право. Нападението ще е толкова неочаквано за тях, че от изненада навярно няма и да помислят за съпротива. Но така може би ще изгубим нещо много важно.
— Какво ли е то?
— Промъкна ли се тайно до там, вероятно ще чуя някои неща, които ще ни бъдат от полза. Но нападнем ли ги още в този момент, няма да е така.
— Обаче тъй се излагате на голяма опасност.
— О не! Знам как да се приближа до някого, без той да ме забележи.
— Тогава ме вземете поне мен с вас, та ако нещо се изпорти да мога да ви помогна!
— Вашето присъствие може да ми донесе само вреда, но не и полза. Изпадна ли в беда, което обаче не ми се вярва, ще стрелям. В такъв случай заедно с всички наши хора незабавно ще ми се притечете на помощ. Докато не дам такъв сигнал, се намирам в пълна безопасност. И тъй, ако се позабавя, няма защо да се тревожите за мен.
Той тръгна. Пфотенхауер го проследи с очи, докато се изгуби от погледа му, и недоволно се изкашля. Беше го яд, че трябваше да остане да чака.
— Бъдете готови — каза той на асакерите. — Чухте какво каза ученият ефенди. Щом стреля, ние се втурваме към бивака. А който от ония там не се предаде доброволно, ще бъде застрелян или съсечен. Предполагам, че скоро ще чуем изстрела. Безумно дръзко е съвсем сам да се излагаш на опасност, която толкова лесно може да бъде избегната!
Тези думи ядосаха Бащата на единайсетте косъма. Той смяташе, че не бива да търпи подобни упреци за поведението на своя любим господар. Но не искаше да скастри недоволния орнитолог пред войниците, и за да не го разберат, се обърна към Пфотенхауер на немски: