Керванът на робите
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Керванът на робите». Краткое содержание книги:
— Но не по-малко трудно ще бъде да преодолеем съпротивата на тези десет мъже, застанали на различни места, без да вдигнем някакъв шум.
— Не се безпокой! Знам как да постъпим. А и ти ще ни помогнеш, тъй като съм убеден, че мога да разчитам на теб.
— Напълно, ефенди! Добре разбирам, че ти все още ми нямаш доверие, но ще ти докажа, че се лъжеш. Какво трябва да направя?
— Ти познаваш всички тези хора, нали?
— Разбира се! Та те бяха мои подчинени.
— И имената им ли знаеш?
— Всичките!
— Това е много добре! Водя със себе си сто души. Нека сега дойдат с мен двайсет — за всеки пост по двама. Веднага ще ги избера.
Той определи придружителите си измежду хората, които му се струваха най-подходящи, накара ги да се приближат, за да могат да разберат тихите му думи и им даде инструкции.
— Донесли сме достатъчно въжета — каза той. — Вземете колкото са необходими да вържем десет души. Ние двамата с онбашията ще вървим начело, а вие тихо ще ни следвате. Щом стигнем до първия пост, ще залегнете на земята, за да не ви забележи. Онбашията ще се приближи още малко и ще го извика по име Човекът ще дойде при него и когато види пред себе си подофицера, когото всички смятат за мъртъв, направо ще се слиса. Онбашията ще размени няколко думи с него, а в това време аз ще се промъкна зад гърба на пазача и ще го сграбча за гърлото тъй здраво, че да не може да вика за помощ. Вие ще останете легнали на земята, за да не би да ви забележи най-близкият пост, и само един от вас ще дойде при мен да върже пленника.
— Какво ли да му кажа? — попита подофицерът.
— Каквото ти хрумне. Изобщо няма да водиш дълъг разговор, тъй че едва ли ще изпаднеш в затруднение какво да му кажеш Аз ще действам бързо и лесно можеш да си представиш, че появяването ти страшно ще го слиса и в първите мигове сигурно ще онемее. Важното е да го подмамиш да се отдалечи от огъня толкова, че да не бъдете силно осветени и да застанеш така, че той да се обърне с гръб към мен. Това ще ми даде възможност по-лесно да го изненадам. Ясно ли е?
— Да, ефенди. Ще изпълня задачата си така, че да останеш доволен от мен.
— И ще бъде добре за теб, онбаши! Защото ако направиш най-малката грешка, мигновено ще получиш от мен куршум. Както виждаш, револверът ми е винаги в ръката, даже и в този момент.
— Уверявам те, че не ти е нужен. Какво ще правим по-нататък?
— При всеки пленен пост ще остават по двама от вас. Единият ще заеме мястото му край огъня да надзирава стадото, а другият ще седне до пазача, за да го прониже незабавно с ножа си, в случай че се опита да избяга. Заедно с пленника той ще трябва да се оттегли възможно по-далеч от огъня, за да не бъде открит. После, след залавянето на фелдфебела, ще дойде заедно с пленения войник при нас в лагера.
— Но ефенди — попита един от асакерите, — ние как ще разберем че фелдфебелът и хората му са в ръцете ти? Нищо няма да знаем, понеже не можем да видим нищо.
— Ще ви изпратя вестоносец. И още нещо. Възможно е не всички войници на фелдфебела да са събрани на едно място, а някой от тях да се е отдалечил от бивака. Ако има такъв случаи, при завръщането му трябва незабавно да бъде пленен от двамата наши хора при онзи огън, край който той мине най-близо, но така че да не може да извика. Разбира се, това се налага само докато все още не сме превзели лагера. По-късно такива хора могат да бъдат пропускани от постовете. Запомнихте ли всичко съвсем точно?
— Да — отговориха му двайсетте мъже.
— Добре, тогава можем да започваме. Другите ще останат тук, докато се върна, и трябва да се държат съвсем тихо и спокойно. А ако начинанието ни се провали, ще изсвиря силно. В такъв случай всички наши резерви са длъжни незабавно да се хвърлят в атака срещу лагера и да сломят съпротивата на фелдфебела и хората му. А сега да тръгваме!
В този момент словакът, който не беше между двайсетте избраници, пристъпи няколко крачки напред и каза:
— Ефенди, вий изпълните ли мен молба смирената?
— Какво желаеш?
— Вий промъкнел се до пост вражеския. Туй съм нападение най-интересното. Аз също бил искал с радост заедно промъквал към постове. Съм искал дойдат с хора ваште двайсетината. И съм молил разрешение затуй любезното и дружелюбното!
— Е, добре, ела с нас.
Шварц знаеше с какво удоволствие дребосъкът участваше в подобни необикновени начинания и никак не му се искаше да му откаже, защото щеше да го обиди.
Групата тръгна с Шварц и Сивия начело, както бе и до момента. Описвайки лека дъга, те се отправиха към първия огън и стигнаха до мястото, откъдето Ловецът на слонове и Йозеф Шварц бяха наблюдавали бивака на фелдфебела. От там те се намираха вече само на трийсетина крачки от огъня, който, както и останалите девет, далеч не беше толкова голям като онези двата, горящи от лявата им страна в самия лагер. Така че светлината на малкия огън при поста съвсем не стигаше надалеч.