![Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
„Той е от трите П-та“ — казвали за човек, в чийто бит преобладавали евтини копия, изработени от нискокачествени материали. А дори когато прекомерно богатите бивали принудени да ползват някое от оскърбителните „П-та“, те по възможност го маскирали като „С. П.“ (тоест „Само П.“) или пилингитам.
Бурзмали бе запознат с всичко, казано дотук; затова нареди на хората си да потърсят някое стратегически разположено дърво пилингитам в близост до не-сферата. Дървесната маса на този вид се отличаваше с множество качества, ценени от майсторите занаятчии — прясно отрязано, то се обработваше лесно, а след изсушаване придобиваше голяма твърдост. Добре поемаше оцветители, а майсторската му окончателна обработка придаваше естественост на шарката. Друго не по-малко важно негово качество бе противогъбичната му устойчивост, а и никое познато насекомо не го ценеше като храна. И — не на последно място — дървото издържаше на огън, а филизи на още живия ствол тръгваха дори от лишена от сърцевина външна обвивка.
„Ще направим неочакваното“ — каза Бурзмали на издирващата група.
При първоначалното облитане на района той бе забелязал светлозелените листа на пилингитама. Горите на планетата бяха напълно изсечени във Времената на глада, но многовековни „С. П.“ все още се срещаха в места с вечнозелени дървесни видове или биваха засаждани по изрично нареждане на Сестринството.
Търсачите на Бурзмали откриха едно „С. П.“ на хребет над мястото на не-сферата. Листата му се разпростираха на почти три хектара площ. В следобеда на . критичния ден башарът разположи мамци далеч от това място и разпореди да се прокопае тунел от съседна блатиста низинка до просторната кухина на пилингитама. В нея той разположи командния си пост и набор предмети от първа необходимост.
„Дървото е жива материя — обясни на хората си. — То ще бъде нашата маскировка срещу преследвачи-убийци.“
Неочакваното.
Никъде в плана на Бурзмали не бе предвидено пълно прикриване на всичките му действия. Можеше само да ограничи уязвимостта си.
В началото на атаката забеляза, че тя се развива и следва предсказуем модел. Бе очаквал, че нападателите ще разчитат предимно на не-кораби и на многочисленост — по подобие на нападението над кийпа на Гамму. Анализаторите от Сестринството го бяха уверили, че основната заплаха идва от силите, върнали се от Разпръскването — потомци на тлейлаксианци, разгърнати във фронт от прекомерно свирепи жени, сами наричащи себе си почитаеми мами. Той прецени поведението им повече като проява на фанатизъм отколкото като смелост. Истинската смелост бе част от арсенала на всички обучавани от башара Майлс Тег. Благодарение на наученото от него можеше да разчита и на импровизации в рамките на вече изработен план.
С помощта на препредаване Бурзмали успя да проследи бягството на Дънкан и Лусила. Подвижните бойни единици с шлемове и окуляри за нощно наблюдение разиграха привидна активност по лъжливите позиции, докато башарът и подбраната от него резервна част продължиха да наблюдават атакуващите, без да издават присъствието си. Ходовете на Тег бяха лесно разпознаваеми по мощния му ответен огън срещу нападателите.
Бурзмали отбеляза с одобрение, че Лусила не спря, когато до нея стигна засилващият се шум на битката. Дънкан обаче направи подобен опит и за малко не провали целия план. Впечатката спаси положението, като го удари по чувствително място и изрева: „Не можеш да му помогнеш!“
Върховният башар чу ясно гласа ѝ в усилвателите на шлемофона си и шепнешком изруга. И други щяха да я чуят! Преследвачите без съмнение бяха по петите им.
Той подаде беззвучна команда в микрофона, имплантиран във врата му, и се приготви да напусне поста си. По-голямата част от вниманието му бе съсредоточена върху приближаването на Лусила и Дънкан. Ако всичко продължаваше да се развива по план, хората му щяха да повалят и двамата на земята, докато двойка войници без шлемове и в подходящо облекло щяха да побягнат към позицията-мамец.
Междувременно Тег не преставаше да проправя великолепна унищожителна пътека, по която бе възможно измъкването на цяла наземна бойна кола.