Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
— И тук ли ще искате дял? — попита той със стържещ в гърлото глас.
— Във всичко! Ще делим от игла до конец.
— А вие с какво ще участвате в голямото делене?
— Предложете.
— Записите от целенасоченото ви размножаване.
— Ваши са.
— Майки-размножителки по наш избор.
— Назовете ги.
Дребното човече буквално зяпна. Споменатото сега бе много повече от предложеното от старшата света майка. В съзнанието му сякаш се бе разтворил нов цвят. Одрейди беше напълно права за потомците на тлейлаксианците от Разпръскването… Както и за почитаемите мами, разбира се. Никога не бе им вярвал напълно. Никога!
— От само себе си се разбира, че ще поискате неограничен източник на меланж — каза той.
— Естествено.
Загледа я с внимателен поглед, едва вярвайки в размера на сполетялото го щастие. Аксолотловите резервоари щяха да предложат безсмъртие само на онези, конто прегърнат Великата Вяра. Никой не би дръзнал да нападне и се опита да овладее нещо, за което ще знае, че тлейлаксианците предпочитат да унищожат, отколкото да загубят. А сега?! Бе успял да се сподоби с услугите на най-могыцата и издръжлива мисионерска сила на всички времена. Без съмнение личеше намесата на Божията ръка. Първоначалното страхопочитание на Уаф бе заменено с вдъхновение. Той се обърна с благ глас към Одрейди:
— А ти, света майко, как възприемаш нашето съгласие?
— Като благородна и достойна за уважение цел — отвърна тя. — Вече знаеш словата на Пророка от Сийч Табър. Съмняваш ли се в тях?
— Не съм го и помислял! Но… има нещо друго. Какво готвите за гола̀та Дънкан Айдахо и момичето Шийена?
— Ще ги чифтосаме, разбира се. И потомците им ще говорят за нас на наследниците на Пророка.
— По всички онези планета, на които ги пренесете.
— Да, по всички — съгласи се тя.
Уаф се облегна, изпълнен със задоволство.
Падна ми в ръцете, света майко! Ние ще сме водещата сила в съюза ни, а не вие. Защото гола̀та не е ваш, а наш!
Одрейди зърна в очите на тлейлаксианеца сянката на премълчаното, но знаеше, че се бе осмелила да стори всичко в границите на възможното засега. Всяка допълнителна стытка от нейна страна щеше да предизвика съмнения. Каквото и да се случи, Сестринството бе вече поело по нов курс. Тараза не би могла да се измъкне от установеното съглашение.
Събеседникът ѝ изпъна рамене с необичайно младежки жест, който изглеждаше в пълно противоречие с интелигентността на много възрастен човек, събрана във внимателния му поглед.
— О, да, още нещо — умело вмъкна по собствена преценка Майсторът на майсторите, разговарящ на собствения си език и наставляващ всички, конто го слушат: — Ще се погрижиш ли за разпространяването на този… Манифест на Атреидите?
— Защо не? Нали аз го написах.
Уаф почти подскочи:
— Ти?
— Мислиш ли, че е по силите на някой с по-малки възможности?
Той се съгласи с кимване. Допълнителни аргумента не бяха необходими. Прие казаното като импулс за последващ размисъл върху проблем, който бе вече формулирал: как могъщият интелект на светите майки да бъде постоянен съветник на тлейлаксианците! Имаше ли някакво значение превъзхождащият ги брой на онези курви от Разпръскването? Кой би могъл да се справи с комбинацията от несравнима мъдрост и непобедими оръжия?
— И заглавието на Манифеста е напълно валидно — каза Одрейди. — Аз съм истинска потомка на Атреидите.
— Ще бъдеш ли една от предоставените ни размножителки? — осмели се да попита Уаф.
— Вече съм почти извън полагаемата се възраст, но съм напълно готова.