Мотивът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мотивът». Краткое содержание книги:
Всичко започва с двойно убийство. Жертвите са популярни личности — представител на висшето общество със солидни политически връзки и неговата годеница. Кметицата на града настоява със случая да се заеме опитен и известен детектив. Така Ейб Глицки се впуска в изпълнено с противоречия разследване и нарушава полицейската йерархия, за да продължи.
Докато процесът за убийство, воден от Харди, се развива към своя смайващ финал, преследването на истината от страна на Глицки разобличава и измама, чиито нишки водят извън Сан Франциско. Разкриването на отчаяни тайни може да се превърне в нещо повече от смъртна заплаха.
— Ще ги намеря. Дали случайно нямате някъде еврейски деликатеси?
— Не, обаче ако искаш деликатеси, „Дзиа“ предлага доста добра италианска кухня. На следващата пресечка е и ми е на път. Ако искаш, ще ти покажа.
Беше тъжен, но верен факт от живота на Глицки, че след прекарания инфаркт и несекващата му война с холестерола, той вече рядко ядеше сандвичи, особено с прясно нарязана мортадела и със салам и всички нитрати, сирене, оцет и олио на току-що извадена от фурната бяла франзела. В момента хапваше точно това, изпитваше огромна наслада и прокарваше залъците с вода „Сан Пелегрино“ и си мислеше колко му допада това непретенциозно и все още незавзето от юпитата градче, въпреки че се питаше къде са цветнокожите.
След като времето се оправи поток от млади хора — най-вероятно студенти — започна да тече край него, както си седеше пред заведението на тротоара. Видя толкова много азиатци, колкото имаше и в Сан Франциско на глава от населението, също и латиноамериканци, а освен това явно имаше и процъфтяваща общност на хомосексуалистите — всъщност всички етнически и други малцинства бяха добре представени, обаче нямаше нито един чернокож. Защо е така, зачуди се той. Това много го учуди, то изобщо не приличаше на света, в който живееше той.
Когато привършваше сандвича и питието си, навън отново започна да се заоблачава и Глицки влезе в малкото заведение, за да изхвърли бутилката и салфетката. Погледна часовника си. Трябваше да се срещне с Уесин едва след двайсет минути, затова за момент спря да разгледа вносните италиански стоки по лавиците. Дали да не купи капоната с патладжани за Трея или печени червени чушки и да я изненада? Не бе имало много романтични моменти в живота им след раждането на Закари, а сега тя вече се бе върнала на работа след отпуска си по майчинство. Наистина трябва да й вземе нещо. Никога не му бе хрумвало да я изненада. Наистина трябва да промени това. Всъщност си каза, че трябва по-често да й прави подаръци, да й дава да разбере колко много я цени.
Цени ли? Безмълвно се наруга за тази неточна фраза. Не просто я ценеше. За четири години тя се бе превърнала в центъра на живота му. Понякога му се струваше, че Трея отново го бе научила да чувства, след като толкова дълго време бе забравил какво е това.
Дали да не й купи шоколадови бонбони? Кутия „Бачи“, „Малки целувки“? Прекалено романтично ли е? Че какво можеше да бъде прекалено романтично? Що за схващане бе това?
Внимателно остави буркана с печените чушки на рафта, приближи се към касовия апарат, където бяха подредени бонбоните, и тъкмо се канеше да се пресегне към една кутия, когато жената на касата махна с ръка и весело се провикна:
— Au revoir, madame.
Откъм вратата долетя още едно „au revoir“ в отговор и Глицки рязко се обърна, за да успее да види профила на жената, която излезе и зави наляво по улицата. Веднага забрави за бонбоните, съзнанието му се изпразни от всичко останало и той замръзна на мястото си.
Не беше напълно сигурен. Която и да беше тя, в момента беше руса, а косата й беше подстригана много късо. Успя да я види съвсем за кратко и първото му впечатление — след шока на самото разпознаване — беше младостта й. Това не можеше да бъде трийсет и една годишна бивша терористка и убийца. Това беше анонимна студентка, вероятно в последните години на обучението си, която носеше съвсем малко грим и имаше обеца на веждата.
Не се наложи да си проправя с мъка път през малкото магазинче, но ако не искаше да разбутва хората и да предизвика сцена, трябваше да внимава. Когато успя да излезе на тротоара, тя вече бе стигнала до ъгъла и се отдалечаваше от него.
Мислите му бързо препускаха и той тръгна след нея. Пейджърът му висеше на колана, само че беше оставил мобилния си телефон в колата пред полицейското управление — щяха да ходят само до банката, при това за съвсем малко, затова бе сметнал, че няма да му трябва. Носеше пистолета си, но макар на тротоара да не беше блъсканица, имаше доста хора — двайсетина души вървяха или просто се разхождаха в участъка помежду им.
Тъй като не искаше да скъсява прекалено разстоянието между тях, той отхвърли първоначалното си намерение да извърши ареста сам, сред всички тези хора. Не знаеше нищо за нейната подготовка и готовност в случай на проблем. Можеше да се окаже въплъщение на старото клише — въоръжена и особено опасна. Не можеше да рискува и да предизвика вземане на заложник, например. Не знаеше и как щеше да реагира тя, ако той се опита да я арестува сам. Появата на чернокож и въоръжен мъж сред едно любопитно и населено почти само с бели градче, можеше да предизвика непредсказуеми реакции от страна на жителите. Дори да покажеше значката си, положението можеше да стане достатъчно напечено, че да позволи на една млада пищяща жена да избяга сред изумената тълпа.