Аз, детективът
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аз, детективът». Краткое содержание книги:
И АЗ, ДЕТЕКТИВЪТ ще удовлетвори очакванията на почитателите му по целия свят.
Авторът запознава читателите с любимия си северен бряг на Лонг Айланд, където екзотичната природа е ням свидетел на много опасни тайни.
Опитен и проницателен нюйоркски детектив търси истината, която се крие зад брутално двойно убийство.
Романът е изпълнен с характерното за Демил късащо нервите напрежение и остър хумор.
Отначало си помислих, че на картата може да е представена част от брега на Плъм Айланд, но на острова нямаше заливчета, а само пристанище, което изглеждаше много по-различно от това тук.
После предположих, че може да е скица на залива МатиФтък, където бяха Дърветата на капитан Кид, но това изобщо не приличаше на залива, който бях видял и на пътната си карта, и лично. Имаше и трета възможност — скалите или ридовете, — но отново не открих никаква прилика между онази брегова линия, която беше много права, и тази на картата, която бе извита и имаше заливче.
Накрая реших, че това просто е стар пергамент, който Тобен е използвал за украса. Нали така? Категорично не. Продължих да го зяпам и се опитах да схвана избледнелия надпис — после видях две думи, които можех да прочета — Фаундърс Ландинг.
След като се ориентирах, разбрах, че това всъщност е карта на около половин километър от брега, включваща Фаундърс Ландинг, безименен залив и онова, което днес беше собственост на Фредрик Тобен.
Надписът очевидно представляваше упътване и аз видях цифрите и разбрах думата „дъб“.
Чух шум в дневната и извадих пистолета си.
— Джон? — попита Бет.
— Тук съм.
Тя влезе в дневната и каза:
— Мислех си, че тръгваш. Случайно минаващ гражданин съобщил в саутхолдската полиция и те пристигнаха. Казах им, че всичко е под контрол.
Благодаря.
Тя огледа дневната и отбеляза:
— Апартаментът е опустошен.
— Ураганът Джон.
— По-добре ли се чувстваш?
— Не.
— Какво намери?
Карта на съкровище. Беше поставена в златна рамка пред очите на всички. Бет я погледна.
— Плъм Айланд ли е?
— Не. Картата на Плъм Айланд или онова, което ги е отвело до съкровището, отдавна е унищожено. Това е карта на Фаундърс Ландинг и имението на Тобен. И?
Е, сигурен съм, че е фалшификация. По време на архивистките си занимания научих, че можеш да си купиш автентичен празен пергамент от който и да е исторически период през последните няколко века. После в града има хора, които смесват малко газ и олио и написват каквото им кажеш. Бет кимна.
— Значи Тобен е поръчал да му направят карта, на която е показано, че съкровището е заровено в неговото имение.
— Да. Ако погледнеш по-внимателно, можеш да видиш, че надписът като че ли дава указания. А ако се вгледаш наистина сериозно… виждаш ли това кръстче?
— Виждам го. Той изобщо не е имал намерение да остави семейство Гордън да заровят съкровището на онази скала.
— Не. Възнамерявал е да им вземе съкровището, да ги убие и да го зарови на своя територия.
— Значи сега съкровището е заровено в имението на Тобен, така ли?
— Да идем да проверим.
— Още едно влизане с взлом?
— По-лошо. Ако го заваря вкъщи, ще му строша краката с тази брадва, после ще го заплаша, че ако не проговори, наистина ще го заболи. — И прибавих: — Мога да те оставя някъде.
— Ще дойда. Някой трябва да се грижи за теб и освен това трябва да потърся медальона на баба на моравата.
Пъхнах пергамента в ризата си под дъждобрана и взех пожарната брадвичка. На път за стълбището хвърлих някаква настолна лампа през един от високите сводести прозорци. Вятърът вихрено нахлу през разбитото стъкло и събори няколко списания от малката масичка.
— Сто и двайсет километра в час ли е вече?
— На път е.
32.
Пътуването от Бинарните „Тобен“ до Фаундърс Ландинг, обикновено отнемащо двайсет минути, заради бурята ни струваше цял час. Пътищата бяха покрити с клони и дъждът биеше толкова силно по предното стъкло, че трябваше да пълзя с включени фарове, макар да беше едва пет следобед. От време на време вятърът отвяваше джипа настрани.
Бет включи радиото и метеорологът каза, че бурята не била прераснала в ураган, но че била почти също толкова силна. Джаспър още продължавал да се придвижва на север с двайсет и пет километра в час и периферията му била на по-малко от сто километра от брега на Лонг Айланд. Бурята набирала огромна сила над открития Атлантик.
— Тези типове се мъчат да уплашат всички — отбелязах аз.
— Баща ми казваше, че ураганът през септември 1938-а напълно опустошил огромни части от Лонг Айланд.
— И моят баща ми е разказвал за това. Старите хора са склонни да преувеличават.
АКО Тобен си е вкъщи, аз ще се заема с него.
— Чудесно.
— Говоря сериозно. Този път ще играеш по моите правила, Джон. Няма да направиш нищо, което да рискува успешния завършек на случая.
— Вече го направихме. И не се тревожи за успешния завършек на случая.