Магическият кръг
- Автор: Невил Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Магическият кръг». Краткое содержание книги:
Произнесен по неговия спокоен и тих начин, отговорът на Учителя засегна дълбоко Петър.
— Мириам от Магдала щеше да знае отговора. Проблемът е сложен, но може би си спомняте, че в нощта, преди да започне строежът на Храма, Господ се явил на Соломон и му казал да си поиска нещо, каквото и да е. Младият цар отговорил, че единственото му желание е ръката на Суламита.
— Ще ми простиш, Учителю — обади се Иоан Заведеев, — но мисля, че грешиш. Известно е, че първата съпруга на Соломон е дъщеря на фараона. А и в онази нощ той поискал единствено мъдрост.
— Точно така — усмихна се Учителя. — И макар Соломон да е имал много жени, онази, която му останала на сърцето, както правилно отбеляза ти, била загадъчната красавица, с която се свързал в „Песен на песните“. С каква по-подходяща невеста би искал да се свърже един цар освен с Мъдростта? В „Песен на песните“ тя сама казва, че нейният символ е петолъчната звезда, която по-късно Соломон приема за свой печат: „Положи ме кат печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е сила като смърт… тя е пламък много силен.“98 Това е тайният пламък на вечната мая — продължи Учителя. — За гърците Зорницата е Артемида или Атина — двете деви, известни със своята мъдрост. Докато Вечерницата е Афродита — богинята на любовта. Знам, че тези две звезди са всъщност една и съща, това означава, че в предишни времена човечеството е познавало най-висшето тайнство: знанието, че мъдростта и любовта са едно, познание, което ни позволява да преодолеем дори смъртта.
Присъстващите в стаята мълчаха и Учителя разроши небрежно косата на младия и много смутен Иоан Заведеев, който беше се наклонил към него. Даде знак на сина ми да му налее още малко вино.
— Прости ми, Учителю — обади се Филип от Ветсаида, — но думите ти се отнасят за минали, настоящи и бъдещи събития и аз не успявам да разбера всичко, което казваш. Но когато говориш за любов, ти със сигурност имаш предвид нашата обич към божественото, което, ако е добре разбрано и подхранвано, ще ни даде възможност да преодолеем дори смъртта. Но не може да не признаеш, че „Песен на песните“ както и исторически съществувалият цар подсказват доста по-различна — почти чувствена, дори плътска картина на любовта — представяне, което едва ли съвпада с картината на царството, която ти сам предсказа.
— Точно така, Филипе — отвърна Учителя. — Точно там е скрита и тайната.
Остров Мона, Британия:
есента на 44 г. сл. Хр.
До Мириам от Магдала
в Лугдунум, Галия
От Иосиф от Ариматея
на остров Мона, морето Ейре, Британия
Скъпа Мириам,
Както си разбрала, след дълго пътуване твоята пратка най-сетне стигна до мен. Поради „победата“ на император Клавдий над Южна Британия през последната година се наложи да сменя мястото на нашата дейност на север в друидска крепост, където получаваме сериозна подкрепа. Физическото ми оцеляване не беше застрашено — римляните почти не проляха кръв, нямаше битки и убийства, постояха месец-два, след което си заминаха, като оставиха тук няколко легиона, които да започнат строежи — но въпреки това се страхувам за предметите, които пазя и както знаеш, много ценя. Което, естествено, води до темата на твоето писмо.
Що се отнася до предложението ти — колкото и да мечтая да те видя, не мисля, че е подходящо точно сега да изминеш дългия път от Галия до тук. Ще ти обясня всичко по-нататък, но преди това искам да изразя благодарността си за информацията, която проучвам подробно.
Все по-често, с оредяването на редиците ни поради действията на римляните и техните слуги — грозното убийство на Иаков Заведеев миналата пролет от Ирод Агрипа, после хвърлянето в затвора на Симон Петър, последвано от самоналоженото му изгнание на север — разбирам колко е важно да съставяме по-пълна картина на онова, което Учителя се опитваше да ни внуши през онази важна последна седмица от неговия живот.
Освен това помниш колко често ни предупреждаваше за лъжепророците — очевидно Исус е предвидил, че хора като Савел от Тарс, за когото пише Иоан Марко в писмото си, ще се появят след неговата смърт и ще поискат да променят същността на посланието му. Ето защо се опитах да събера този нов разказ за последната вечеря на Учителя с нас, неговите ученици, с информацията, която имахме преди това. Напълно съм съгласен, че сега вече разполагаме с една по-ясна картина за неговото послание.
98
„Песен на песните“, 8:6. — Б.пр.