Убийствен бизнес

Подадох писмото на Макгуайър. Когато той го прочете, Мег каза:

— Кучият му син. С това, което е вложил тук, е можел да изчисти дълговете си за минута. Това наистина е била сметката му за изчезване.

— Но защо не е изчезнал, щом се е тревожел, че Джери може да го хване? — попитах аз.

— Мисля, че трябва да чуем касетите — предложи Мег.

Трябваха ни повече от три часа да прослушаме всичките десетминутни микрокасети. Трябваха ни още три часа да направим копия на двайсетте микрокасети, използвайки личния касетофон на Макгуайър (и резервен комплект празни касети, които той успя да изрови от склада на банката). После чакахме един час, докато Макгуайър ни откара в нощта до къщата на един свой приятел — адвокат на име Керил Дженкинс, който беше също и нотариус и завери подписа на Мег върху писмото, оторизиращо банката да изпрати тези касети до Федералното бюро за разследване (в манхатънския клон), в случай че един от двама ни умре. После се върнахме в банката, където оригиналните касети на Питърсън бяха прехвърлени в нов сейф, регистриран на името на Мег Питърсън.

Изведнъж осъзнахме, че е станало седем сутринта, слънцето изгряваше и Оливър Макгуайър настоя да ни откара до летището.

— Не се тревожете, че Керил Дженкинс може да каже нещо на адвоката на фонда, мистър Паркхил, относно вашата работа тази нощ. Избрах Керил, защото знам, че той не може да понася Паркхил.

— Не знам как да ви благодаря — промълви Мег, докосвайки ръката на Макгуайър.

— Това беше една много поучителна нощ — взря се в очите й той. — И още днес ми изпратете официалното потвърждение за валидността на завещанието. Щом то пристигне, мога да прехвърля сметката на ваше име и вие ще имате незабавен достъп до парите.

На летището аз стиснах ръката на Макгуайър. И го попитах:

— Защо ми позволи да се измъкна с печата и книжката с депозитните квитанции?

— Защото прецених, че онова, което правиш с тях, не може да навреди на имиджа на банката.

— Как можеше да бъдеш сигурен?

Той сви рамене.

— Инстинкт. Доверие. И съчувствие. Особено към някой, който е прав.

— Помогна ми. Много.

Той подхвана с официален подигравателен тон.

— Щом не са ме помолили да наруша закона, винаги съм щастлив да помогна на клиентите с каквото мога. Всичко, за което ти ме помоли, в общи линии беше законно, така че…

— Все пак си приятел.

Той се усмихна.

— Да, но съм и банкер.

В сградата на терминала хич не харесах вида на стария рентгенов апарат, с който проверяваха ръчния багаж, страхувайки се, че на него могат да се видят касетите. Така че помолих дежурния митничар да провери багажа ми лично.

— Какво има в чантата? — попита той, преди да я отвори.

Погледнах към Мег Питърсън. И се въздържах да не кажа: Динамит.