Проектът Калигула
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Проектът Калигула». Краткое содержание книги:
— Добре де, не е куче, щом казваш. Признавам, че на мен ми прилича на козина на немска овчарка — каза Скарпета от работната станция, където можеше да разглежда образите, пращани й от Гефнър.
В другия край на лабораторията Луси и Марино следяха какво става на лаптопите „Макбук“. От мястото си Скарпета можеше да види как данните бързо се подреждат в диаграми и карти.
— Не можеш да намериш косми с такива ивици на немска овчарка — прозвуча гласът на Гефнър.
— А по-фините сиви косъмчета, които виждам? — попита Скарпета.
— Те са смесени с другите. Това е просто вътрешна козина. Тази имитация на вуду кукла, залепена отпред на картичката, е била натъпкана с козина и малко други примеси, може би изпражнения, сухи листа и тем подобни. Което показва, че козината не е обработена, вероятно е взета от естествената среда, може би от леговището им. Разбира се, не съм разгледал всичката козина, която получих, но предполагам, че е само вълча. От различни части на тялото.
— Откъде човек може да вземе такава козина?
— Потърсих и открих няколко възможни източника — каза Гефнър. — Резервати, центрове за опазване на вълците, зоологически градини. Освен това вълча козина се продава в един известен вещерски магазин в Сейлъм, Масачузетс, казва се „Магия“.
— На Есекс стрийт, в старата градска част — каза Скарпета. — Била съм там. Имат много хубави масла и свещи. Нищо зло или свързано с черна магия.
— Не е нужно да е зло, за да бъде използвано със зла цел — каза Гефнър. — „Магия“ продава амулети, еликсири, а също и вълча козина в малки торбички от златиста коприна. Предполага се, че тя те пази и има целебна сила. Съмнявам се, че нещо, продавано по този начин, ще е обработено, така че може би вълчата козина в куклата идва от чародейски магазин.
Луси гледаше към Скарпета от другия край на стаята, сякаш бе открила нещо важно и знаеше, че тя би искала да го види.
В това време Гефнър обясняваше:
— Вълците имат два слоя козина. Вътрешният е по-мек, прилича на вълна и служи за изолация. А външният, предпазният слой, се състои от груби косми, които не пропускат вода и имат това оцветяване, което виждаш на снимките. Отделните видове се различават по окраската си. Прерийният вълк не е характерен за тези места. Среща се предимно в Средния запад. А и обикновено не се сблъскваме с вълча козина при криминални случаи. Не и тук, в Ню Йорк.
— Не ми се е случвало никога — каза Скарпета. — Нито тук, нито никъде.
Луси и Марино стояха прави в защитните си облекла и говореха разпалено. Скарпета не можеше да ги чуе какво казват. Нещо ставаше.
— Аз съм виждал, по една или друга причина. — Тенорът на Гефнър звучеше небрежно. Малко неща можеха да го развълнуват. От доста години вървеше по дирите на престъпниците с микроскоп. — По хорските къщи има какви ли не боклуци. Поглеждала ли си някога валма прах под микроскопа? По-интересно е от астрономията, цяла вселена от информация за това кой влиза и излиза от жилището на даден човек. Има какви ли не косми и козина.
Марино и Луси гледаха някакви диаграми, които се нижеха по екраните на лаптопите.
— Мамка му — каза високо Марино и погледна през защитните си очила към Скарпета. — Докторке, я ела да видиш.
А гласът на Гефнър продължаваше:
— Някои хора отглеждат вълци, или в повечето случаи мелези, кръстоска на вълк и куче. Но в тази вуду кукла има чиста, необработена вълча козина. Това най-вероятно е свързано с ритуалния мотив за бомбата. Всичките ми изследвания сочат, че тук имаме нещо като черна магия, макар че символизмът е спорен и малко противоречив. Вълците не са лоши. Но всичко друго е, включително експлозивите, пиратките, които са щели да причинят истинска вреда, наранявайки теб или някой друг.
— Не знам какво си намерил. — Скарпета му напомняше, че засега знае само, че сред останките на бомбата е открита козина, за която Марино бе предположил, че е от куче, а сега бе установено, че е вълча.
В другия край на лабораторията по екрана на единия лаптоп се нижеха карти. Карти на улици. Фотокарти, релефни карти и топографски карти.
— Това е, което мога да ти кажа предварително — прозвуча гласът на Гефнър. — Има ужасна миризма. Нещо като на катран и лайна, ще прощаваш за израза. Чувала ли си за асафетида?
— Не готвя индийска храна, но знам какво е. Билка, известна с противната си миризма.