Под купола 1 част

— Изобщо не ме интересува дали ми вярвате или не. Досега никой не ми е говорил по този начин. — В същия миг погледът му се стрелна към стената, сякаш за да се увери, че снимката с автограф от Тайгър Удс все още виси там; класически похват на изпечените лъжци.

— Болницата всеки момент ще остане без газ. И когато това се случи, малцината от нас, които са все още на работа, по нищо няма да се различават от лекари-доброволци в хирургическа палатка от времето на Гражданската война. Сегашните ни пациенти — сред които има човек с инфаркт и тежък случай на диабет, при който може да се наложи ампутация — ще се влошат, ако останем без ток. Този с диабета е Джими Сиройс. Колата му все още е на паркинга и на бронята ѝ има стикер, който гласи: „ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ГОЛЕМИЯ ДЖИМ“.

— Ще разследвам случая — заяви Рени. Говореше със снизходителен тон, сякаш правеше огромна услуга на Евърет. — Най-вероятно запасите от газ на града не се съхраняват в хранилището, а някъде другаде. Що се отнася до тези на болницата, боя се, че няма как да узная.

— Какви други места? Може би в пожарната или на сметището на Год Крийк Роуд, където даже и една барака няма? Не се сещам за други места…

— Господин Евърет, аз съм зает човек. Сега ще трябва да ме извините.

Ръсти се изправи. Изгаряше от желание да свие ръце в юмруци, ала успя да се овладее.

— Ще ви попитам още веднъж — изрече бавно. — Направо, без заобикалки, като мъж с мъж. Знаете ли къде се намират изчезналите газови бутилки от болницата?

— Не. — Този път погледът на Рени се стрелна към Дейл Ърнхард. — И нямам никакво намерение да се ровя в подтекста на въпроса ти, синко, защото едва ли искаш да ме видиш ядосан. Сега защо не изприпкаш обратно в болницата, за да провериш как е Джими Сиройс? Кажи му, че Големия Джим му изпраща много поздрави и сам ще се отбие да го види, когато нещата се поуталожат…

Евърет продължаваше да се бори с гнева си, ала явно губеше битката:

— Да изприпкам? Май сте забравили, че сте служител на обществото, а не някакъв феодал или диктатор! В настоящия момент аз съм главното медицинско лице в града и настоявам да получа някои отго…

Мобилният телефон на Големия Джим иззвъня и той вдигна апарата. Заслуша се и всяка следваща секунда бръчките около устата му ставаха все по-дълбоки, а изражението му — все по-мрачно.

— Да му се не види! Всеки път, когато ви оставя за малко сами… — Той продължи да слуша и накрая каза: — Ако има външни хора в кабинета ти, Пит, най-добре си затвори плювалника, преди да си надробил някаква каша и да затънеш до гуша в нея! Обади се на Анди! Идвам веднага и тримата заедно ще оправим нещата.